Проблемът не е толкова, че вицовете са мръсни, а в това, че са безнадеждно тъпи. Същият клас вицове бяха последователно и упорито – ежедневно разказвани през следващите десетилетия в прайм-тайм-а на голяма национална телевизия, приобщавайки към организираната тъпота и простотия милиони – най-вече млади българи.
Логично стигнахме до момента, в който арогантната и тъпа простотия поиска политическо представителство. Тя не е оставала непредставена и чрез другите партии през изтеклите десетилетия, но този път представителството бе поето от „главния жрец“ на публичната мутренска пошлост.
Този запис за мен не носи никаква нова информация (запис от 1993, в който Слави разказва виц в автобус – б.р). Той не е сензация. Той може да бъде спокойно заменен с кое и да е издание на прословутото шоу от последния четвърт век. Хвърляхме по едно око, подхилквахме се… Сега берем плодовете на пошлостта като мътна вълна, разрушаваща до основи и без това паянтовата ни държава.
Текстът е от Фейсбук профила на автора. Заглавието е на редацията
