Елисавета Белобрадова
На снимката: Елисавета Белобрадова

Елисавета Белобрадова е народен представител от Демократична България. Заместник-председател на постоянната парламентарна комисия по труда, социалната и демографска политика. Член е на комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Съосновател на родителската дигитална платформа „Майко Мила”, социален предприемач и председател на фондация „Майко Мила“, която стои зад каузата „Оле Мале“ в подкрепа на родители на деца с увреждания.  Завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“. Носител на редица отличия в областта на предприемачеството и социално-обществените каузи. 

Седмица преди началото на новата учебна година каква е ситуацията във връзка с мерки, свързани с дигиталното обучение?

Според Националния план за справяне с пандемията при 500 на 100 хиляди заразени ще се минава в дигитална среда.

За нас е много важно да видим проактивните усилия и на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката за това, че в каквато и ситуация да се намираме, ще имаме присъствено обучение, защото това е нещото, което предвиждат повечето държави в ЕС. Независимо от обстоятелствата, да има частично, ако се налага, но присъствено обучение. Държави като Испания или Франция изобщо не се предвиждат дигитален режим и това не се обвързва с нивото на заразени.

Огромният проблем, който се наблюдава е, че нямаме никаква превантивна работа в обществен план по отношение на това да не достига високо ниво на заразяване, при условие, че ние самите сме го заложили като критерий за затваряне на училища. Нямаме кампания за ваксинация, например. В държави, в които има голям процент на ваксинирани, хората не се притесняват, че ще има увеличение на случаите. На фона на това ние сме на дъното на таблицата по брой ваксинирани. Не се поощряват мерки, дори маски не се носят освен в супермаркетите и градския транспорт.

Виждате в какъв парадокс изпадат родителите – хем нищо не се прави за да не се стигне до тази ситуация, но когато се стигне, родителите пак няма да могат нищо да направят. Моята лична битка е това да се промени. В доста държави Ковид става все по-малък проблем. Трябва да бъдем малко по-настоятелни децата да останат в училище, както и да бъдем по-отговорни и всички да подкрепят по-повече по един по-смислен начин ваксинацията.

Какви са вашите изводи след последната година, която премина почти изцяло онлайн – кое не трябва да бъде повтаряно като грешки?

Не може да говорим за грешки, защото грешки има, когато е налице степен на подготовка. Учителите бяха в абсолютна липса на подготовка. Но те се справиха геройски според възможностите си. Имаше много напредничави учители, които се справиха повече от блестящо. Но трябва да отбележим, че учебните планове не са пригодени за дигитално образование. Учителите не са подготвени технически и по-конкретно какви възможности дава дигиталната среда и как могат да се разгърнат в нея. Освен това липсва адекватно обучение на учителите, което да ангажира адекватно учениците.

Според изследване, реализирано между родители на деца между 12 и 15 години, ¼ от децата от децата не са общували с други деца за този период. Какви може да са последствията?

Ние вече сме нанесли изключително големи щети на децата. Нивата на депресии, неумения за общуване, трудности при възприемане на материала и ниска самооценка, са високи. Нещата са много сериозни.

Разбира се, има деца, които се справят на средно и високо ниво с този шок и стрес, но въпреки това няма незасегнато дете. Някои от децата са ужасени, че могат да почнат в дигитална среда. Изключително малко усилия полагаме, за да не травмираме така децата. Нищо не направихме дотук.

Още по-големият проблем е при децата със специални образователни потребности – те нямат толкова механизми за справяне, освен това са най-уязвимата група и затварянето и изолацията може да изведе на повърхността много тежки кризи. За тази група деца затварянето е катастрофа.

Какво би трябвало да се предприеме за учителите?

По отношение на присъственото обучение учителите са най-рисковият контингент. Трябва да положим всички усилия те да се чувстват в безопасна среда. Надявам се до началото на учебната година да им дадем сигурност. В момента има някакви разписани мерки, но планираме и допълнителни. На второ място – ако се стигне до дигитално обучение отново, то трябва да бъде адаптирано. Тук имаме да извървим дълъг път. Призовавам всички да подкрепим учителите, защото ситуацията е извънредна.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!