Запалени от протестиращи автомобили в Белфаст, 9 юни 2026 година.
Запалени от протестиращи автомобили в Белфаст, 9 юни 2026 година.

Опожарени автомобили и жилища, маскирани обикалят от къща на къща и търсят чужденци: в Северна Ирландия протестите срещу чужденците прераснаха в ожесточени размирици. Как се стигна дотам?

Сцените са като от гражданска война: преследвания по улиците, горящи контейнери за боклук, гъсти черни облаци дим над цели квартали, засилено присъствие на силите за сигурност, опитващи се да овладеят ситуацията.

Белфаст потъна в хаос

В столицата на Северна Ирландия протестите срещу чужденците ескалираха. Депутатката от Лейбъристката партия в Белфаст Клер Хана определи случващото се като „расистки погром“: лично тя е видяла мъже, много от които маскирани, „да обикалят от къща на къща и да търсят чужденци“. Тя разказва и за опожарени жилища, в които живеят мигрантски семейства с деца.

Протести и шествия имаше и в други градове на Обединеното кралство – хора са били нападани целенасочено заради цвета на кожата им, както пише „Скотиш Дейли Експрес“.

Как се стигна дотук

Безредиците започнаха след като в социалните мрежи беше разпространен видеозапис на брутално нападение: на него се вижда как мъж нанася многократно удари с нож на паднал на земята човек, целия облян в кръв. Вижда се още как нападателят очевидно се опитва да пререже гърлото на жертвата, преди да бъде обезвреден от трима мъже. Пострадалият е бил откаран в болница с животозастрашаващи наранявания. Според полицията нападателят е 30-годишен судански гражданин с легален статут на пребиваване в Обединеното кралство.

Десни подстрекатели в социалните мрежи

Ръководителката на правителството на Северна Ирландия Мишел О’Нийл и британският министър-председател Киър Стармър осъдиха остро насилието и обявиха, че ще бъде потърсена отговорност от виновните. Двамата политици подложиха на унищожителна критика и социалните мрежи.

Всъщност безредиците бяха предшествани от множество публикации, например в X или Телеграм, които допълнително нагнетяваха напрежение. Така например десният екстремист Стивън Яксли-Ленън, осъждан многократно във Великобритания и наричащ себе си Томи Робинсън, призова хората към масови протести в цялата страна. Шефът на X Илон Мъск пък тиражира призива му.

Но и други крайнодесни екстремисти, особено от Великобритания и САЩ, призоваха хората да протестират срещу британската миграционна политика – при това продължително.

Спомени от Саутпорт

Събитията в Белфаст събуждат спомени от лятото на 2024, когато  ксенофобски безредици държаха Обединеното кралство в напрежение в продължение на дни. Преди това в британския крайбрежен град Саутпорт три млади момичета бяха убити при нападение с нож.

Тогава неверни информации за извършителя предизвикаха расистки безредици в цялата страна. Известни крайнодесни екстремисти, сред които и самонареклият се Томи Робинсън, тогава също използваха платформи като X и Телеграм за разпалване на расистки, антиимигрантски настроения.

Северна Ирландия: дълга традиция на улични сблъсъци

Според наблюдатели най-ожесточените сблъсъци са били в бившите протестантски квартали на Белфаст. По време на конфликта в Северна Ирландия точно там бяха едни от най-тежките улични сражения между пробританските протестанти и проирландските католици.

Въпреки че конфликтът в Северна Ирландия се счита за политически уреден след сключването на Споразумението от Разпети петък, много северноирландци (и най-вече по-младите) се чувстват пренебрегнати и забравени от политиците в Лондон на фона на високата безработица и липсата на перспективи за бъдещето. След Брекзит много протестанти се опасяват от постепенно отделяне на Северна Ирландия от останалата част на Обединеното кралство. В рамките на тези структури механизмите за организиране на протести с насилие, като например изграждането на барикади или използването на коктейли Молотов, съществуват от десетилетия и бързо могат да се задвижат, ако възникне такава необходимост.

Голямо недоволство в регионите със слаба икономическа структура

Но и в други части на Обединеното кралство расистките настроения намират благодатна почва. След убийствата в Саутпорт през 2024 най-ожесточените безредици избухнаха в Съндърланд, Мидълзбро и Хъл – все бивши индустриални градове в Северна Англия, които днес са в упадък. Високите равнища на инфлация, стагниращите заплати и съкратените публични услуги, като например в системата на здравеопазване NHS, значително засилиха екзистенциалните страхове на хората, особено сред бялата работническа класа.

В момента безредиците са обхванали не само някои шотландски региони, но и английския Саутхемптън – град, в който 18 квартала се нареждат сред най-бедните 10 процента в цялата страна. Миналата седмица сериозна грешка на полицията, объркала нападателя с жертвата, предизвика силно възмущение и разгорещена дискусия по темите расизъм и миграция.

Години наред езиково загрубяване в политиката

Именно този дебат за миграцията в британската политика се води изключително остро вече от години. „Спрете лодките“ беше често използван лозунг на консервативния бивш премиер Риши Сунак, чието правителство искаше да спре нерегламентираната миграция през Ламанша. Негово е и спорното споразумение за депортиране с Руанда, което междувременно се провали.

Десни политици популисти като Найджъл Фараж от националистическата партия „Реформирай Обединеното кралство“ допринесоха с речите си за все по-широкото налагане на ксенофобски нагласи в общественото съзнание.

На много британци беше обещано, че с Брекзит ще си възвърнат контрола над собствените си граници. Но имиграцията остана висока и предизвика дълбоко разочарование сред част от населението.

„Политика на нулева толерантност“

За да овладее расистките безредици, британското правителство на Киър Стармър заложи на твърда стратегия за нулева толерантност. Премиерът категорично обяви, че участниците в безредиците ще почувстват „цялата строгост на закона“. За да се справи с вълната от арести, Министерството на правосъдието спешно разкри над 500 нови места в затворите, осигурявайки капацитет за масовото задържане на осъдените по бързата процедура.

Все още обаче не е ясно колко бързо ще се успокои ситуацията този път. При големите вълнения от 2024 бяха необходими няколко дни, преди напрежението по улиците да утихне.

Източник „Дойче Веле

Още международни новини – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук