Официално легендарният престъпник Джон Дилинджър и неговата банда са били обвиняеми в обирите на 24 банки и четири полицейски управления. Броят на намерилите смъртта си под куршумите на „Бандата на Терора” е неизвестен. Обществен враг №1 бяга и два пъти от затвора.
Джон Дилинджър, Хари Пиърпонт, Бебока Нелсън и останалите членове на бандата, имали статута на знаменитости и всяко тяхно приключение било следено отблизо от американската общественост подобно на сапунен сериал. Тази известност се дължала на изключителната непопулярност на банковите организации в периода на Голямата депресия, тъй като доста хора били изгубили спестяванията си по тяхна вина.
Естествено ФБР и в частност неговият началник Дж. Едгар Хувър били възмутени от вниманието, което се оказвало на тези долни престъпници, но се налагало да се постараят доста повече, за да заловят Обществените врагове №1.
Но какво трябва да се случи в живота на човек, за да се превърне в изпечен престъпник и заплаха за цяла една нация?
Малкият Джони Дилинджър бил лошо момче. Колкото повече растял, толкова по-големи ставали белите му. Той е роден на 22 юни 1903 г., в едно тихо предградие на средната класа в Индианаполис. Неговият баща Джон Уилсън Дилинджър бил мрачен, религиозен човек, който направил всичко по силите си да втълпи на сина си своите строги морални стандарти.
Майката на Джони починала от удар, когато той бил едва на три години. Неговата шестнадесетгодишна сестра Одри поела ролята на жената в домакинството. Това не продължило дълго, тъй като след малко повече от година тя се омъжила и започнала да гради свое собствено семейство.
Когато Джони бил на девет години, баща му се оженил за млада жена на име Елизабет Фийлдс. В началото момчето чувствало завист към нея, заради топлината и вниманието, които й отделял баща му, но впоследствие започнал да се възхищава и да обожава своята мащеха.
Не след дълго Джони станал главатар на детска банда наречена „Мръсната дузина“. Бандата започнала да краде въглища от вагоните на „Железници Пенсилвания“, които минавали през квартала. В крайна сметка те били заловени и изправени пред съда за малолетни престъпници. Дилинджър бил единственият сред другарите си, който не се изплашил от съдебната зала и съдията.
„Дилинджър стоеше със скръстени ръце, накривена шапка и зяпаше втренчено съдията – междувременно дъвчейки дъвка. Когато съдията му нареди да свали шапката си и да изплюе дъвката, Дилинджър се усмихна накриво и бавно и демонстративно залепи дъвката върху шапката си“.
Дилинджър и неговият най-добър приятел Фред Брюър били непрекъснато заедно. Двете момчета често играели в една дъскорезница и се научили да работят с уредите там без никой да разбере. Веднъж те завързали едно друго момче на поточната лента и включили голямата дискова резачка. Дилинджър спрял машината чак когато момчето било на един метър от смъртта.
Баща му започнал много да се притеснява за Джони и то с пълно право. Боят и другите наказания само го правели още по-непокорен. Един следобед когато бил на тринадесет, той и неговите приятели грабнали едно момиче и я завлекли в една изоставена, стара барака, където я изнасилили.
На шестнадесет години той напуснал училище против волята на баща си и отишъл да работи в дъскорезницата. Там показал завидни технически умения, но работата била скучна и той напуснал. След това си намерил работа като механик. За известно време всичко вървяло добре и баща му започнал да диша по-леко. Но доброто поведение на Джони не продължило дълго. Скоро той започнал да отсъства по цели нощи, напълно погълнат от противоположния пол.
Бащата на Дилинджър взел крайно решение: той бил готов да се пенсионира и отдавна си мечтаел да притежава ферма, затова продал своя магазин за хранителни стоки и няколкото къщи, които имал. След това цялото семейство се преместило в здравословната селска атмосфера на една ферма в Муърсвил – родното място на втората му жена.
Джони се държал прилично в началото и дори се записал в местната гимназия, но скоро се провалил по всички предмети, с изключение на „приложната биология“. Учителите поискали баща му да дойде, за да обсъдят проблемите на сина му, но той им отказал под предлог, че е твърде зает. Малко преди зимната ваканция, Дилинджър напуснал училището завинаги.
Баща му не можел повече да толерира неговото поведение, затова той се преместил в Мартинсвил където можел да прекарва цялото си свободно време в сваляне на момичета. Само едно момиче успяло да спечели уважението му – втората дъщеря на неговия чичо Франсис Торнтън. Той бил готов да сложи край на дивия си живот и да се ожени за нея, но чичо му направил всичко възможно да сложи край на връзката им. Това оказало върху него дълготраен ефект.
Макар Джони да не се справял добре в училище, той обичал да чете за Дивия Запад и често отегчавал приятелите си с истории за любимия си герой Джеси Джеймс. Джеси притежавал качествата на Робин Худ и впечатлявал младия Джони не само с дързостта си, но и с добрината си към жените и децата.
Джони търсел нещо – дали това било любовта, която очевидно не получавал вкъщи, или просто секс – не е ясно. Той обичал жените и непрекъснато преследвал нова връзка. Джони прекарвал много време в Мартинсвил Индиана и след като местните момичета започнали да го отхвърлят, той се преместил в Индианаполис, където се заигравал с тамошните проститутки. Това в крайна сметка му докарало гонорея.
Отношенията между Джони и баща му продължавали да се влошават, тъй като старият Дилинджър ставал все по-разтревожен от начина на живот на сина си. Чашата преляла на 21 юли 1923 г., когато Джони имал среща с една млада дама от Индианаполис, за която се говорело, че чака дете от него.
Когато баща му отказал да му даде колата си, Джони отишъл до местната църква и откраднал една. По-късно същата вечер той бил спрян от един полицай в Индианополис, който станал подозрителен от обясненията на Джони и го накарал да слезе от колата. Джони се измъкнал и избягал. Осъзнавайки, че не може да се върне у дома, той се записал във Военноморския флот.
Организираният живот в армията не бил по вкуса на Джони. Той бил назначен на линейния кораб „Юта“, който щял да бъде потопен години по-късно при атаката над Пърл Харбър. Щом корабът акостирал в Бостън, Джони скочил на брега и се запътил обратно към дома в Муърсвил. Военната му кариера продължила по-малко от пет месеца.
1924 г. щяла да се окаже преломна година в живота на Джони. В тази година той става съпруг, крадец на пилета, местна бейзболна звезда, обирджия и затворник. След като дезертира от кораба „Юта“ през декември той се връща вкъщи и се запознава с 16-годишната Берил Ховиас. На 24 април Дилинджър и Ховиас пристигнали във фермата на баща му хванати за ръка и обявили, че са се оженили.
Семейният живот не успял да опитоми Джони и след няколко седмици той бил арестуван за кражбата на 41 пилета. Баща му успял да уреди случая извън съда, което не се отразило благоприятно на отношенията им. Споровете между тях продължавали и в крайна сметка Джони и Берил се преместили при нейните родители, а Джони си намерил работа като тапицер.
През това лято Джони играел в бейзболния тим на Мартинсвил, където станал близък приятел с Ед Сингълтън, един от реферите. Сингълтън бил далечен роднина на втората майка на Джони и бил описван като слаб, измъчен човечец с ципести пръсти, който доста си пийвал.
След години точно проблемът с пиенето го кара да падне в несвяст на железопътните линии, където бил обезглавен от минаващия товарен влак. Междувременно Сингълтън става първият партньор в престъпленията на Джони.
В една съботна нощ, в началото на септември, Дилинджър, въоръжен с пистолет 32 калибър и голям болт увит в носна кърпичка, нападнал собственика на един местен магазин за хранителни стоки, който се бил запътил на бръснар. Сингълтън бил казал на Джони, че магазинерът ще носи със себе си дневния оборот.
Оказало се, че не е така. Дилинджър ударил човека по главата с големия болт, но онзи му се опрял и в боричкането пистолетът изгърмял. Джони си помислил, че е застрелял магазинера и хукнал да бяга надолу по улицата, където Сингълтън трябвало да го чака с колата за бягство. Но него го нямало.
Местният прокурор убедил бащата на Джони, че съдът ще прояви снизходителност, ако синът му пледира за виновен. Джони се появил в съда без адвокат. Неговият баща, който някога бил твърде зает, за да се срещне с учителите му, сега бил твърде зает, за да дойде в залата. Съдията осъдил младия Дилинджър на от 10 до 20 години в затвора в Пендълтън. Още с влизането си в затвора 21-годишният наперен Дилинджър бил изправен пред директора и му казал:
„Няма да ви създавам други главоболия, освен че ще избягам“.
Тези думи колкото и наперени, се оказват в последствие и пророчески. Дилинджър се превръща в един от най-опасните престъпни умове на 20-ти век и мнозина ще го определят в последствие като „Обществен враг №1”.
Скоро и част 2! А за да сте сигурни, че няма да ви „избяга“ харесайте нашата страница във фейсбук – Debati
