Антоний Гълъбов е роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършва Социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Той е доктор по социология с дисертация на тема „Етническа идентичност и етнически конфликти“. Гълъбов е експерт на Асоциация „Прозрачност без граници“ (1998-). Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) – Париж, Франция (2003). Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003).
Очаквате ли кандидатите за президент да представят сериозна политическа програма? До момента все още липсва такава?
Онова, което трябва да бъде представено е едно сериозно разбиране за истинската роля и мисия на държавния глава. Не толкова политическа програма в смисъла на преизборната кампания на партиите. Ние имаме проблем с това, че Румен Радев демонстративно отказва да разбере, какво трябва да прави държавният глава в една парламентарна република. Точно за това е нужно да чуем, какво разбират, като отговорности, и като значение за фигурата на държавния глава, другите кандидати.
Очаквате ли да има дебати между кандидатите, които да помогнат да разберем какви ценности отстояват? Факт е, че в последните години дебатът се пренесе във фейсбук – тенденция, въведена от Борисов и Трифонов?
Аз се надявам да се върнем към традицията на президентски дебати, защото това е мажоритарен избор и е много важно да се види способността не само на изразяване на позиция, но и за диалог. Това, което наблюдаваме в момента, са опити за разменяне на реплики през медиите, което със сигурност не е добър подход.
Ако съдим по инициативните комитети на тримата основни кандидати виждаме, че демократичната общност доста се разпилява в тях. В този контекст кой в крайна сметка ще бъде нейният избраникът на тази общност и защо?
Нека да се върнем към инициативния комитет на действащия президент в момента г-н Радев. Става дума за хора, които са поканени и подбрани от него, за да бъдат членове на инициативния комитет, който ще го издигне. Там инициативата е дошла от кандидата, а не от общност от хора или някаква конкретна група от изявени фигури, които са търсили и са се спрели на някого. Има смисъл да се дават сравнения само на двата инициативни комитета – на професор Герджиков и на Лозан Панов. Разбира се, между тях има хора със сходен профил, но онова което е съществено, е да се разбере, че поне в инициативния комитет на проф. Герджиков доминира академичната общност, хора на изкуството, хора на културата. Докато при Лозан Панов доминира предимно гражданският профил. Виждаме сравнително малко магистрати, а за сметка на това присъства една отчетливо представила се през годините в публичното пространство група на протест, каквато е „Правосъдие за всеки“.
Защо според вас ГЕРБ не издигнаха своя политическа фигура и кандидатура?
В ситуацията, в която е поставена партия ГЕРБ това би било по-скоро грешен ход. ГЕРБ остава най-голямата политическа партия в България. В същото време се намира в много тежка изолация, която граничи с нарушаване на принципите на парламентаризма. Защото за първи път от много години виждаме тотален отказ да се говори с опозицията и дори да й се даде думата. Тя е елиминирана от всякакъв политически диалог и се заклеймява като враг. В подобна ситуация издигането на партийна кандидатура има сплотяващ ефект по отношение на избирателите. Точно това най-вероятно ще направят ДПС. Но ГЕРБ има нуждата да покаже, че не е само своето ядро. ГЕРБ има нужда да излезе в друго пространство, в което да може да поставя теми, да предизвика дебат, за да може да се върне към нормалната логика на парламентаризма.
Може ли да твърдим, че проф. Герджиков не е кандидат на ГЕРБ и ДПС, въпреки че те го подкрепиха още в първия ден. Възможно ли е обществото да бъде убедено в обратното?
Аз не разбрах точно защо Лозан Панов лансира тази теза. Напълно сигурно е, че дори и избирателите на ДПС да симпатизират на проф. Герджиков, няма да го подкрепят на този тур, ако имат самостоятелна кандидатура. Това съвсем не означава, че няма да го подкрепят на втори. Точно затова, както екипът на Радев и неговите говорители, така и г-н Панов се хлъзнаха по тази плоскост. Очевидно притеснени от това, че изборът на ДПС за втори тур е да подкрепят проф. Герджиков. Тук имаме отново скрит опит за заклеймяване на политически субекти. По абсолютно същия начин бихме могли да се запитаме защо Демократична България толкова късно разпозна Лозан Панов като свой кандидат, а не го издигна още от самото начало. Той е разпознаваема фигура и би трябвало да е един от кандидатите на демократичната общност в България.
БСП подкрепи Радев, но с много уговорки. На какво се дължи това?
Радев постави БСП в изкуствена засада. Той не желае да е кандидат на партия, а е иска да бъде свързващо звено между партии, които могат да формират мнозинство в следващ парламент.
В този смисъл избирателите на БСП за втори път ще трябва да гласуват за кандидат, който не е техен. Така се случи и през 2016 г. Тогава Румен Радев беше избран за кандидат на АБВ. На следващия ден беше избран за кандидат на БСП, а няколко дни по-късно БСП заяви, че той ще се яви като независим с инициативен комитет. Президентът се опита да избегне настаняването „от гнездо в гнездо“, обявявайки кандидатурата си много рано, а инициативния си комитет – късно. Така БСП се озовава в изкуствена засада, в която избирателите по-скоро биха подкрепили Радев, но ръководството на партията трябва да успее да преодолее това, че на втори президентски избори няма свой партиен кандидат.
Защо според вас партиите не издигат сериозни партийни кандидатури за президент. В същото време сякаш не харесват своите кандидати и сякаш се разграничават от тях?
Така е, имаме и политическа партия като ИТН, която изобщо не се регистрира за президентските избори. Имаме чисто партийни кандидатури като Валери Симеонов, като Волен Сидеров, като г-н Малинов, като Костадин Костадинов, като доц. полк. Михов. Това е въпрос на тактика и на позициониране на партиите, защото е ясно, че издигайки кандидат срещу Радев намаляват шансовете си да влязат в управляващо мнозинство доминиращо от него. Затова имаме кандидатури като Малинов и Костадинов, които по същество се нареждат до Радев. Имаме много изявени кандидатури срещу Радев в лицето на проф. Герджиков и на Лозан Панов.
