Страните от Западна и Централна Азия имат различни виждания за ситуацията в Афганистан след идването на талибаните на власт. Но сега всички се интересуват от въпроса как да се изградят отношения с новите власти в Кабул. Трябва ли тази страна все още да се разглежда като източник на заплаха? Как да се предотврати хуманитарна катастрофа? Това са въпроси, които засягат преди всичко не само страните от Запада, но и републиките от Централна Азия, съседни на Афганистан.
Те бяха обсъдени и по време на дискусията, която се проведе във виртуален формат на 28 октомври 2021 г. Тя беше организирано от представителството на германската фондация „Роза Люксембург”, която е близка до Лявата партия, и Германско-казахстанското дружество в Нур-Султан.
На талибаните не може да се вярва, но можете ли да търгувате с тях?
Откакто талибаните дойдоха на власт в Кабул през август 2021 г., страните от Централна Азия заеха различни позиции по отношение на съседен Афганистан, каза казахстанският експерт Султан Акимбеков, политолог и директор на Института за азиатски изследвания в Алмати. Узбекистан, Туркменистан и Казахстан, според него, се опитват да намерят формула за взаимодействие с талибаните, докато Таджикистан смята, че на талибаните не може да се вярва. Той се противопоставя на моноетническото правителство в Кабул, настоявайки, че в него трябва да бъдат представени повече таджики. „По време на августовските събития тази година в Афганистан станахме свидетели на съгласувани действия, отговарящи на интересите на различни държави. Това се проявява в ясната позиция на страните от Централна Азия, която се изразява в предоставянето на хуманитарна помощ на Афганистан и взаимодействието с талибаните“, казва експертът. Той отбелязва, че страните от региона имат изразени икономически интереси в Афганистан: това са изграждането на транспортни коридори, и износът на електроенергия и газ, от който се интересуват например Узбекистан и Туркменистан, и доставката на храни, Казахстан продава в Афганистан, по-специално, зърно и брашно. Но всички тези проекти не могат да бъдат реализирани без признаването на движението на талибаните на международно ниво, без премахване на санкциите и деблокиране на активи, отбелязва Султан Акимбеков. Той подчертава, че никой не иска да допусне хуманитарна катастрофа в Афганистан. Това, между другото, ще доведе до поток от бежанци, от който на първо място ще страдат не страните от Централна Азия, а Пакистан и Иран, откъдето има достъп до Турция и по-нататък до страните от ЕС.
Хуманитарната катастрофа в Афганистан вече започна
Според узбекския експерт Фархад Толипов, директор на неправителствената организация „Каравана на знанието“ в Ташкент, „мнозина казват, че Афганистан е изправен пред хуманитарна катастрофа, но тя вече е започнала“. Първите индикатори за това са кадри на афганистанци, които се придържат към колесника на самолет, за да избягат от талибаните, каза експертът.
Той подчертава, че Узбекистан от 90-те години на миналия век не остава встрани от проблема с Афганистан. „Позицията на Ташкент беше изразена именно във формулите – формат 6+2 – шест гранични държави плюс Русия и САЩ, след това формат 6+3– шест съседни страни плюс Русия, САЩ и НАТО. Но всичко това вече е в миналото. Сега позицията на страната по отношение на Афганистан се промени“, казва Фархад Толипов. Тази трансформация може да бъде описана като 1.0 и 2.0.
„1.0 бе позицията на Ташкент при Каримов, която може да се характеризира като изолационизъм. Тогава Афганистан се разглеждаше като източник на заплаха, контактите с него бяха сведени до минимум, сътрудничеството беше само номинално“, казва експерт от Узбекистан. По това време всички проекти за изграждане на транспортни коридори, жп линии, електроснабдяване, изграждане на болници и училища останаха на хартия, обяснява той: „Това беше, защото на Афганистан се гледаше като на военна зона, страна с неблагоприятна ситуация за изпълнението на проектите на века“.
Експертът характеризира позицията на Узбекистан при Мирзийоев по отношение на Афганистан като 2.0: „Това е напълно различна позиция. При сегашния узбекистански президент Мирзийоев Афганистан вече не се разглежда като територия, от която идва заплаха, а като държава което отваря нови възможности.“
Междувременно, според Толипов, няма предпоставки за реализирането на тези възможности. Положението в страната само се влошава. „Ако по-рано имаше талибаните и техните опоненти в лицето на „Северния алианс”, които се биеха помежду си и тази битка беше контролирана, предвидима, сега, в допълнение към талибаните има още няколко групировки, включително „Ислямска държава”, която беше разбита в Сирия“, обяснява експертът. Афганистан, според него, „става привлекателен за различни терористични организации и групи“. И ако талибаните не успеят да ги прогонят, заплахата ще се увеличи, каза експерт от Узбекистан.
Западният прагматизъм спрямо талибаните
Според Андреа Шмиц, немски експерт от Берлинската фондация за наука и политика, конструктивната позиция на страните от Централна Азия се основава на прагматични мотиви и икономически интереси. Афганистан сега не е платежоспособен, талибаните търсят само признание. Ето защо Шмиц смята, че по-специално Узбекистан, който е най-големият доставчик на електроенергия за Афганистан, подкрепя размразяването на афганистанските активи. Прагматизъм се наблюдава и от страна на Запада. Както подчертава германският експерт, Западът вижда най-голямата опасност в това, че в Афганистан може да започне отново гражданска война, страната отново ще потъне в хаос и без това лошата хуманитарна ситуация ще се влоши още повече.
Как може да се предотврати това? Необходимо е да се подкрепят онези сили, които могат да осигурят сигурност. В момента това са талибаните, въпреки че Западът до голяма степен не е съгласен с тях. Но е по-добре да се преговаря с тях, отколкото с още по-радикални сили, обяснява позицията на Запада германският експерт.
„Западната демокрация в Афганистан е невъзможна“
Според Султан Акимбеков талибаните ще могат да гарантират сигурността в страната: „Защото са по-обединени и намират подкрепа от Пакистан. Талибаните, повечето от които са пущуни, винаги са се радвали на подкрепа от Пакистан. На талибаните може да се вярва“.
На свой ред Фархад Толипов се съмнява, че при талибаните ще бъдат възможни икономически проекти, на чието изпълнение се надяват Узбекистан и Туркменистан. „Защо те не бяха приложени при предишното правителство на Афанистан, което беше по-мирно, по-предвидимо, подкрепяно от международната общност?“, пита експерт от Ташкент. „Предишното афганистанско правителство под ръководството на Гани имитираше демократични процеси. Но западноевропейският модел е невъзможен на фона на междуобщностни конфликти в такава източна страна като Афганистан. Така че това беше най-голямата грешка на Запада“, каза на свой ред Акимбеков. Той подчертава, че няма нужда да се страхуваме от пробив на границите на талибаните в Централна Азия. Пакистан е отговорен за това.
„Но има и друг риск: медресета, където имамите се обучават на деобандийския ислям, ще бъдат преместени в северната част на Афганистан, където ще бъдат обучавани имигранти от Централна Азия. Този течение на ислям го няма в района, с него още не са се сблъсквали и това може да се превърне в голям проблем“, казва казахстанският експерт.
Що се отнася до сигурността вътре в страната, според него талибаните ще могат да я осигурят, „ако обезоръжат всички, които имат оръжие, а в страна, в която има война от 40 години, почти всеки го има. И ако външни играчи не се намесват в ситуацията“. В този контекст той отбелязва позицията на Пакистан, който е напълно доволен, че талибаните сега са на власт.
Що се отнася до другите външни играчи, според Акимбеков, „Русия се придържа към двойна позиция“: от една страна, тя преговаря с талибаните, от друга, провежда военни учения на границата на Афганистан и Таджикистан в рамките на ОДКБ. А за Китай форматът на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и признаването на талибаните на международно ниво от ООН са важни. От своя страна Западът търси възможност да стабилизира ситуацията и да предотврати хуманитарна катастрофа, като предостави финансова подкрепа за тази цел.
Анализът е на „Дойче веле“.
