Печалбата на банковата система в България към 30 септември достига 1,1 млрд. лева или e с 55,6% (390 млн. лева) повече спрямо отчетената за деветмесечието на миналата година, става ясно от доклад на БНБ.
От началото на тази година има ръст на печалбата на банките, докато през цялата 2020 г. кредитните институции регистрираха спад на финансовия си резултат, което се обяснява. Причината е по-слабата икономическа активност при извънредната ситуация заради коронавирусната пандемия.
Собственият капитал в баланса на банковата система през третото тримесечие на 2021 г. нараства с 247 млн. лв. (1,5%) до 16,3 млрд. лв. с приноса на увеличената печалба през периода.
В БНБ изчисляват, че активите на банковата система възлизат на 132,7 млрд. лева, като спрямо края на юни се наблюдава увеличение с 4,2 млрд. лв. (3,3%). През третото тримесечие на тази година размерът на позицията кредити и аванси нараства с приноса на кредитния портфейл, а делът ѝ в структурата на балансовите активи се понижава от 61,1% до 60,5%.
Делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане в активите нараства от 18,6% до 19,9% (главно с увеличението на парични салда в централни банки). Спрямо края на юни дълговите ценни книжа нарастват, а делът им намалява от 15,3% до 15%.
Експертите на централната банка пресмятат, че отношението на ликвидно покритие към 30 септември е 281,9% (при 272,5% в края на юни). В края на периода ликвидният буфер е 36,3 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци – 12,9 млрд. лв. (при съответно 34,9 млрд. лв. и 12,8 млрд. лв. три месеца по-рано).
Брутните кредити и аванси през третото тримесечие нарастват с 1,8 млрд. лв. (2,2%) до 83,9 млрд. лв. Вземанията от кредитни институции спрямо края на юни се понижават с 367 млн. лв. (3,5%) до 10,2 млрд. лв. В брутния кредитен портфейл на банковата система е отчетено нарастване с 2,2 млрд. лв. (3,1%) до 73,7 млрд. лв.
Увеличават се вземанията от домакинства (с 1 млрд. лв., 3,8%), от фирми – с 979 млн. лева, (2,6%) и други финансови предприятия – със 174 млн. лева (3,5%), докато средствата за сектор държавно управление отбелязват намаление – с 13 млн. лв. (1,4%).
В края на миналия месец брутният размер на необслужваните заеми и аванси е 5,399 млрд. лв. (при 5,513 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 6,44% (при 6,72% в края на юни). При представяне на показателя в широкия обхват (включващ паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане) техният дял към 30 септември е 5,01% (при 5,32% към 30 юни).
В БНБ посочват, че нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) е 2,810 млрд. лв. (при 2,908 млрд. лв. в края на юни), а делът ѝ в общата нетна стойност е 3,50% (при 3,71% в края на юни).
Спестяванията в банките нарастват през третото тримесечие на тази година с 3,9 млрд. лв. (3,6%) до 113,3 млрд. лв. Основен принос има увеличението на привлечените средства от бизнеса с 2,4 млрд. лева (7,7%).
Растеж отбелязва и ресурсът от домакинства (с 665 млн. лв., 1%), други финансови предприятия (с 648 млн. лв., 16,8%) и кредитни институции (с 382 млн. лв., 8,2%), докато този от сектор държавно управление спада с 234 млн. лв. (6,5%).
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
 повече спрямо отчетената за деветмесечието на миналата година, става ясно от доклад на БНБ. ){kind=link}