190 държави и международни организации се ангажираха с отказ от въглищата, стана ясно на Международната конференция по климата в Глазгоу.
Зад каузата застават големи потребители на въглища като Полша, Виетнам и Чили.
Подписалите споразумението се ангажират да прекратят всички вътрешни и задгранични инвестиции в енергийни мощности на въглища. Те трябва да бъдат изведени от експлоатация през 30-те години на този век в големите икономики. А през 40-те – и в по-бедните държави.
Ангажиментът обаче не е подписан от някои от страните с най-голяма зависимост от въглищата като Австралия, Индия, Китай и Съединените щати.
През 2019 година въглищата са дали 37% от световното производство на електроенергия.
България – силно зависима от въглищата
България – която се присъедини към ЕС през 2007 г., но остава една от най-бедните в блока, а също и една от най-зависимите от въглища страни – дълго време се въздържаше от определяне на краен срок за спиране на ползването на въглища за производството на електроенергия.
Миналия месец, обаче, правителството обяви, че ще предложи 2038 или 2040 г. като възможни дати за спиране на ползването на въглища – ангажимент на страната, заложен в европейската Зелена сделка.
В резултат на това в София се проведе протест, който събра стотици с призив правителството да спаси сектора, в който работят около 30 000 души.
„Зелена сделка на всяка цена? Не, благодаря“; „Спасете електроенергетиката на България“, гласяха част от транспарантите на протестиращите, чиято протестна акция премина под мотото „В защита на енергийната независимост на България“.
Само в комплекс „Марица-Изток“ работят 12 000 души и осигурява над една трета от електроенергията в България. Неговите открити въглищни мини и електроцентрали са основният източник на доходи в региона от десетилетия.
Лигнитните находища в мините, които бяха открити от френски геолог в средата на 19-ти век и по-късно разработени от съветски инженери, съдържат още 1,5 милиарда тона въглища, показват данните на енергийното министерство.
Правителството предложи да се създаде държавна компания, която да превърне минните райони в индустриални паркове, за да даде работа на бивши работници, но миньорите настояват да се „отложи процеса (на закриване на мините) поне с 30 години“.
България е на трета позиция сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) по производство на вредни емисии на въглероден двуокис. Всички държави-членки постепенно започнаха да се ориентират в производството на по-чиста и по-евтина енергия. Само България засега се държи „със зъби и нокти” за въглищните си централи.
Кой печели от въглищните централи?
Първо печелят техните собственици. Второ – печелят български миньори и работниците в тях. Само че, не е много ясно дали са големи печеливши, защото те и децата им целогодишно дишат въглищен прах и боледуват от различни болести. Има още една категория, които си мислят, че печелят – политиците-популисти, които използват проблема с въглищните централи за антиевропейска реторика.
А губещи са българските данъкоплатци, които фактически субсидират, чрез заплащането на вредните емисии от тези въглищни централи. Така че, всеки сам може да прецени печеливши ли са или са губещи въглищните централи за българския народ.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
