Какво и защо каза във Фейсбук Лозан Панов сигурно ще се изучава от мениджърите на предизборни кампании десетилетия напред. И вероятно ще стане пример за това как не бива да се постъпва.
„Един брак, сключен в небесата“, сигурно си помислиха мнозина англофони, когато разбраха, че ДБ ще подкрепи Лозан Панов в президентската надпревара. “Неочаквано добра комбинация” пък си казаха останалите. И наистина, какво по-логично от това, Лозан Панов и ДБ да са заедно и да си помагат за постигането на един добър резултат на предстоящите избори, които са изключително важни за страната.
Логиката често трябва да се справя с други конкуренти не само в брака, но и в политиката обаче. В резултат на което в предизборната кампания най-накрая се случи и една прилична интрига, която да върне живеца ѝ. Какво и защо каза във Фейсбук поста си Лозан Панов сигурно ще се изучава от мениджърите на кампании десетилетия напред. И вероятно ще бъде давано като пример за това как не бива да се постъпва. А защо не бива е съвсем ясно. Първо, политиците трябва да благодарят на тези, които ги подкрепят, а не да ги обвиняват, че не ги подкрепят достатъчно. Второ, три дена преди изборите повдигането на подобни теми е екстравагантен, но контрапродуктивен акт.
ДБ извървя пътя от дискусионна група до реална политическа формация
Въпреки това демократичната общност – от която Лозан Панов е безспорно част – трябваше да роди и извади на преден план някакво свое вътрешно напрежение, най-малкото за да демонстрира своята идентичност. А тази идентичност е многолика, изискваща всяко решение да преминава през разпалени дебати. В тези дебати се оспорва по принцип всичко. Затова, дори когато ДБ има за лидер Христо Иванов – един от най-смислените политици в страната – редовите членове и симпатизанти са убедени, че те знаят по-добре какъв курс трябва да поеме формацията. Да не говорим за политическите фигури в нея.
Всичко това може да е симпатично и при всички случаи трябва да бъде уважавано като политическа традиция, дори и под формата на синдром “Методи Лалов”. Но въпросът е, че Иванов, Атанасов, Панев и техните съмишленици успяха да превърнат ДБ от интелектуален политически кръжок и дискусионна група във Фейсбук в реална партийна формация, която вече игра важна роля в два кратки парламента и вероятно ще бъде фактор при формирането на мнозинство и правителство в следващия.
Нещо повече, ДБ успя да направи така, че нейният дневен ред се превърна и в дневен ред на останалите партии (поне на ниво реторика): всички са за съдебна реформа, повечето (без ГЕРБ и ДПС) са за отстраняването на главния прокурор, всички са срещу модела на управление “Борисов” (може би без самия него), всички са про-европейци и даже ДПС и Пеевски са приятели на САЩ. А цели нови партии като ПП се изграждат на базата на идеите и позициите (и на част от хората) на ДБ от последните години.
Стратегията на Лозан Панов
Тази политическа тежест и влияние изискват и съответната отговорност, дори когато става дума за фигури от ранга на Лозан Панов. Сред опонентите на президента Радев Лозан Панов изпъква с оригинална стратегия – за разлика от останалите, той е наистина партийно независим. И последните му действия го доказват. Останалите кандидати са на терена, за да придвижват напред основно партийни приоритети. Професор Герджиков се стреми да отвори път за влизане на ГЕРБ и ДПС във властта. Това е централното му послание, което е облечено с призиви за единство, творчество и отсъствие на червени линии. Сходна благородна кауза защитава и Мустафа Карадайъ.
Лозан Панов организира кампанията си като трансцендентна по отношение на конкретни партийни интереси. Не само заради статута му на магистрат в инициативния му комитет нямаше представители на ДБ, а и в повечето си изказвания той дори не споменаваше тази формация. Споделената им кауза – и тук тази дума е по-удачно употребена – са определен тип реформи в страната, които да ограничат корупцията и злоупотребата с власт.
Но все пак президентът не е апартиен или извисен над партиите политически център. Всеки президент е част и от партийното уравнение в страната, макар и да не може да участва в ръководството на политически партии. И като кандидат, който е част от това уравнение, Лозан Панов трябва да информира електората си какъв тип следизборна коалиция би подкрепил той. Вместо това Панов се вживя в ролята на екшън герой, който започна да стреля по всички. При тази безразборна стрелба не стана ясно, ако ДБ няма да правят коалиция с ПП, които също не са с много чист косъм, според него, с кого да се коалират тогава? Ако и БСП бъдат изключени, тогава ДБ с ГЕРБ и ДПС ли ще трябва да се коалират?
И въпросът за политическата отговорност
Тук идваме отново до политическата отговорност. България гласува три пъти за парламент през тази година. Два пъти реалните резултати, а засега прогнозите, ясно дават да се разбере, че 2/3 от електората не искат ГЕРБ и ДПС във властта. Тези две трети са силно раздробени, като няма ясна доминация на една партия сред тях. ДБ е в това пространство и има важна роля в него, защото нейните идеологически позиции по отношение на “пленената държава” и нуждата от модернизация на страната биха могли да го споят. Ясно е, че ще е необходима следизборна коалиция и е ясно, че тя ще е сложна. Но задачата няма да стане по-лесна, ако се поканят и БСП, и ДПС във властта. Напротив, тя ще стане нерешима.
Както и в брака, така и в политиката, гледната точка има значение. През погледа на Лозан Панов има основания от миналото за известна горчивина. В крайна сметка цялата машина на държавата – от НАП, през КПКОНПИ, а сигурно и пожарната – години наред бяха впрегнати да преследват магистрата за назидание на непослушните. Скандално е, че дори сега акциите на различни бухалки срещу него не са прекратени. И е грях на цялата демократична общност, че без особена съпротива е позволила такава саморазправа с един свой представител.
Но точно като гаранция срещу превръщането на държавните институции в бухалки са необходими реално функциониращи партии, които да са важна част от управлението на страната. В този смисъл – а и особено дни преди изборите – случилото се назад във времето не трябва да е водещо, защото то може да доведе до пропускане на добри политически възможности в близкото бъдеще.
Личност с кауза, но без партия?
Разглежданият епизод може и да изглежда като буря в чаша с някаква течност, но той повдига и важни въпроси за връзката между политическа кауза, личност и партия. И трите елемента са необходими и между тях трябва да се търси баланс. Имаме много примери на личности с партии, но без обществено полезна кауза – в някакъв смисъл още не може да се отървем от тях, спалните и чекмеджетата им.
Лозан Панов рискува да попадне в друг капан обаче – на личност с кауза, но без партия. Това е политическа донкихотовщина, която може да е добър сюжет за роман, но не много повече. Така или иначе отношенията между ДБ и Лозан Панов показват, че дори когато личности, партии и кауза са налице, намирането на точния баланс между трите елемента не е автоматична работа.
Но все пак има още три дена, през които тя да се свърши.
Коментарът е на „Дойче Веле“. Заглавието е на редакцията.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини
