В Косовска Митровица сръбски знамена и националистически стенописи покриват улиците на сръбския анклав, където общността ефективно контролира мини държава в рамките на разделения град – символична точка на напрежение.
През последните две десетилетия Митровица в Северно Косово е разположена на тлееща разломна линия между сърбите на север и етническите албанци на юг.
НАТО е в основата на нелеко постигнатия мир, а река Ибър на практика разделя двете общности.
Градът е микрокосмос на напрежение, като Белград отказва да признае декларацията за независимост на Косово от 2008 г., а размирици миналия месец отново породиха опасения, че сблъсъците в горещата точка могат да изострят отношенията.
„Съществува общо мнение, че конфликтът е неизбежен“, заяви пред АФП Йована Радосавлевич, директор на местната организация с нестопанска цел „Нова социална инициатива“, според която напрежението е достигнало най-високите си нива от десетилетие насам.
33-годишната активистка обвинява популистката реторика на новото косовско правителство, ръководено от министър-председателя Албин Курти, както и недоверието, посято от официалните лица в Белград.
„Ние сме пешки в играта“
Близостта на Косовска Митровица до сръбската граница на север превърна сръбския анклав на града в инструмент на Белград, където могат да се разпалват вълнения и да се оказва непряк натиск върху Косово.
През последните години преговорите, водени с посредничеството на ЕС, не доведоха до особен напредък, а недоверието между косовските албански и сръбски общности след югославските войни в края на 90-те години на миналия век продължава.
В продължение на векове сърбите разглеждат Косово като люлка на своята култура и православна вяра, което усложнява усилията за постигане на компромисно споразумение.
По протежение на главната улица на Косовска Митровица висока статуя на средновековния сръбски цар Лазар сочи предизвикателно с пръст на юг, където живеят повечето от 70 000 албанци в града. „Косово е наше и ще си остане наше“, казва 28-годишният сръбски жител Стефан Милкович.
„Дивият Запад“
Сърбите в Косовска Митровица и в няколко други северни анклава твърдо отказват да признаят независимостта на Косово. Членовете на общността изразяват неподчинението си чрез гражданско неподчинение – от отказ да плащат сметки за комунални услуги и данъци до отказ да преминат през моста в Митровица, за да общуват със своите албански съседи. Местните жители използват сръбски динари в магазините, а учениците изучават одобрена от Белград учебна програма в училищата.
„Тук е Дивият запад“, казва Деян Неделкович, 38-годишен икономист, който веднъж е бил уволнен след спор с местните сръбски властимащи.
С приблизително 12 000 души сръбско население Митровица, анклавът и други северни сръбски райони са тясно контролирани от партия, свързана със Сръбската прогресивна партия на президента Александър Вучич.
Повечето от сръбското малцинство в града работи във финансирани от Белград институции, като перспективите за заетост често са свързани с лоялността на лицето към управляващата партия „Сръбска листа“ (СЛ), според няколко местни свидетелства.
„Може да сте колкото си искате умни, да сте посещавали всички университети, но ако не сте член на тази политическа група, шансът ви да получите работа в държавна компания е нулев“, казва Неделкович.
Малко критични гласове
Косовските прокурори подозират, че престъпна група, ръководена от висши служители на СЛ, е организирала убийството на опозиционния лидер Оливер Иванович през 2018 г. Убитият политик беше един от малкото критични гласове както към Белград, така и към синдикатите на организираната престъпност, като същевременно настояваше за сътрудничество между общностите.
„Имахме много проблеми след убийството. Натискът беше непоносим“, казва Ксения Божович, близка съветничка на Иванович. „Опитахме се да противопоставим сами и вижте какво се случи… един защитник на демокрацията и диалога беше убит посред бял ден“.
Ограничените перспективи в Митровица накараха много млади и амбициозни сърби да напуснат страната.
„Не виждам никакви перспективи за децата си в Косово“, казва Неделкович. „Когато завършат гимназия на 18 години, ще ги изпратя в Централна Сърбия, а след това ще трябва да се отправят вероятно към Западна Европа.“
В годините след войната дълбоките разделения между албанците и сърбите се задълбочиха, оставяйки малко място за диалог, а малцина могат да говорят езика на другия.
Но преди конфликта жителите на града са живели в смесени квартали, спомня си Насер Дрибани – 52-годишен ром, който напуска Митровица през 1999 г. и сега живее във Франция. „Това не е живот. Не можем да се върнем да живеем тук“, оплаква се той и казва, че наскоро се е върнал в града, за да продаде дома си.
Анализът е публикуван във „Франс прес“.