В Исландия подготвят първата магмена обсерватория в света. Той ще е съсредоточен върху вулкана Крафла – едно от най-вдъхновяващите природни чудеса на Исландия.
Екип от международни изследователи се подготвя да направи сондаж на два километра в сърцето на вулкана – проект, подобен на този на Жул Верн – чиято цел е да се създаде първата в света подземна магмена обсерватория. Проектът на стойност 100 млн. долара, който стартира през 2014 г. и чието първо сондиране трябва да започне през 2024 г., включва учени и инженери от 38 изследователски института и компании в 11 държави, между които САЩ, Великобритания и Франция.
Екипът на „Krafla Magma Testbed“ (KMT) се надява да направи сондаж в магмената камера на вулкана. За разлика от лавата, изригвана над земята, разтопената скала под повърхността остава загадка.
KMT е първата магмена обсерватория в света, казва за АФП Паоло Папале, вулканолог от Италианския национален институт по геофизика и вулканология INGV.
„Никога не сме наблюдавали подземна магма, освен инцидентно по време на сондиране“ във вулканите в Хавай и Кения и в Крафла през 2009 г., казва той.
Учените се надяват, че проектът ще доведе до напредък във фундаменталната наука и така наречената геотермална енергия от „супер горещи скали“. Те се надяват също така да задълбочат познанията за прогнозирането на вулкани и рисковете от тях.
Подобно на много други научни постижения, обсерваторията за магма е резултат от неочаквано откритие. През 2009 г., когато инженерите разширяват геотермалната електроцентрала на Крафла, един сондаж попада случайно на джоб с магма с температура 900 градуса по Целзий на дълбочина 2,1 км. От сондажа се издига дим, а лавата се стича на девет метра нагоре и поврежда сондажния материал. Но не е имало изригване и никой не е пострадал.
Вулканолозите разбрали, че се намират в обсега на магмен джоб, който се оценява на около 500 милиона кубични метра. Учените били изненадани, че са открили магма на толкова малка дълбочина – очаквали са, че ще могат да сондират на дълбочина 4,5 км, преди това да се случи. Проучванията впоследствие показаха, че магмата има сходни свойства с това от изригването през 1724 г., което означава, че тя е поне на 300 години.
Случайната находка е благоприятна и за Landsvirkjun, националната агенция за електроенергия, която управлява обекта. В близост до течна магма скалата достига толкова високи температури, че флуидите са „свръхкритични“ – състояние между течност и газ. Енергията, която се произвежда там, е от пет до десет пъти по-мощна от тази в обикновен сондаж. По време на инцидента температурата на издигащата се на повърхността пара е била 450 °C – най-високата температура на вулканичната пара, регистрирана някога. Два свръхкритични кладенеца биха били достатъчни за генерирането на 60-мегаватовия капацитет на централата, който в момента се обслужва от 18 сондажа.
Landsvirkjun се надява, че проектът KMT ще доведе до „нова технология, за да може да се сондира по-дълбоко и да може да се използва тази енергия, което не сме били в състояние да направим преди“. Но сондирането в такава екстремна среда е техническо предизвикателство. Материалите трябва да могат да устоят на корозията, причинена от свръхгорещата пара.
За още новини последвайте канала на Дебати в Google Новини