България е започнала строителство на продължението на съвместния проект между „Газпром“ и турската газова компания Boats – „Турски поток“, без разрешението на Европейската комисия, както вече ви информирахме. Това повтаря горчивия ни опит с друг руски проект „Южен поток“.
Информацията изплува от изказване на министър-председателя Бойко Борисов и публикация на руската медия „Ведомсоти“. Сайтът съобщава, че „Газпром“ започва да строи втора тръба за „Турски поток“ зад гърба на Европа.
Борисов пък заяви, че очаква писмо от ЕК за евентуални преговори за „директна тръба“ на „Турски поток“ към България. Изказването той направи във вторник, по време на годишната среща на посланиците на България. Премиерът даде инструкции на дипломатите как да рекламират хъба и беше категоричен, че ще подпише Пътната карта за доставка на 15.7 млрд. куб. м. газ от газопровода „Турски поток“ и преди да е получил отговор от Комисията.
България вече е парафирала Пътна карта за внос на 16.5 млрд. куб.м. руски газ. Това стана на 20 юни, при посещението на енергийният министър Теменужка Петкова в Русия. Въпреки малката разлика в цифрите, най-вероятно се касае за един и същи договор, чието подписване не предстои, а е факт.
Пред посланиците Борисов казал още: „Европейският газов хъб „Балкан“ изпълнява абсолютно всички изисквания на европейското законодателство. Ние бяхме най-лоялният член на ЕС, дори на моменти до глупост в лоялността си“. Ще кажем само, че най-лоялни бяхме към Москва. Не е ясно и как хъбът „Балкан“, иначе казано вторият лъч на „Турски поток“ е станал европейски проект, и как изпълнява всички изисквания на европейското законодателство, при положение, че не е одобрен от ЕК. Но се надяваме отговорите на този и други въпроси да излязат постепенно.
Борисов мотивирал решението си за участие в проекта с това, че след построяването на „Турски поток“, руският газ, който минава през Украйна, ще бъде насочен през Турция, т.е. че България от транзитьор на газ, ще стане потребител. Което не е съвсем така, защото през Балканите минават още два проекта (за тях ще стане дума по-долу), в които бихме могли да се включим и да пренасяме азърбейджански газ, например.
Но дори и да беше така (от страна, която пренася газ, да ставахме само потребител), върху подобно решение, остава моралната сянка, че България е склонна да се съюзи с други две държави извън ЕС (Турция и Русия) и да накърни интересите на Украйна, която е асоцииран член на ЕС, където ние сме вече 10 години.
Да не забравяме, че подобен замисъл – да заобиколи Украйна – имаше и друг проект на „Газпром“ „Южен поток“, който беше погребан (и после възкръсна като „Турски поток“). „Газпром“ прекрати „Южен поток“, след като загуби подкрепата на кредиторите, защото ЕК не го одобри.
Не е сигурно дали Комисията ще даде зелена светлина за строителството на на „Турски поток“ през България, при положение, че той е ще нанесе щети на Украйна и на фона на новите санкции, във връзка с анексирането на п-в Крим от Украйна, които САЩ наложи срещу Русия. Санкциите включват забрана на строителството на трите руски газопровода „Турски поток”, „Северен поток-2” и „Силата на Сибир”.
Българското участие в „Турски поток“, без да е получено предварително одобрение от ЕК, може да се разглежда като повторен опит за саботаж на стратегията за постигане на енергийна независимост от Русия, да урони престижа ни в организацията в навечерието на българското председателство и не на последно място – да ни докара и глоба.
Информацията, че България е подписала строителството за „Турски поток“ излезе през агенция „Ройтерс“ на 6 юли. Тогава унгарският външен министър Петер Сийярто обяви, че Унгария се е включила към проекта и че ще получава газ през България и Сърбия.
Освен „Турски поток“ през Балканите се развиват още два, конкурентни на руския, газови проекти, с далеч по-голям потенциал и осигурено финансиране от ЕК.
Става дума за Трансадриатически газопровод (TAP), на който „Газпром“ се опитваше всячески да пречи. По него към Европа, ще тече азерски газ от находището „Шах Дениз“ 2, гарантирайки конкуренция на източниците на природен газ на Балканите. България също трябва да е заинтересована от строителството на ТАР, защото ще получаваме около 1 млрд. куб. м. азерски газ, около 1/3 от нуждите ни годишно.
Вторият проект, „ЙистМед“ (EastMed) е замислен да пренася газа от новите находища в Средиземно море, разработвани основно от Израел. Част от този проект е терминала за втечнен газ край Александруполис.
Вместо да диверсифицира, т.е. разнообрази доставчиците си на газ, което ще доведе до конкуренция и по-ниски цени на синьото гориво за нашата икономика, България продължава да се обвързва с Русия, която многократно се е доказала като ненадежден търговски партньор.
При това, добавяме и намиращата се в крайно усложнени отношения с ЕС Турция. Достатъчно е да си припомним как Ердоган се опита да шантажира ЕС с това, че ще „пусне“ бежанците и ще залее Европа, ако не изпълнят исканията му за безвизов режим и ще можем да си представим какво да очакваме в газовата сфера.
