Отдавна сме свидетели на войни, на които телевизиите са ни правили съпричастни. При това не само с документални кадри, но и в реално време. Първата беше Виетнамската. Това изигра основна роля за нейното прекратяване, тъй като в самата Америка се формира голяма гражданска съпротива на фона на ужасите на войната. И все пак, ставаше дума за избор на място от страна на телевизиите. Днес е коренно различно…
Никога не сме наблюдавали нищо подобно както сега по време на руската инвазия в Украйна, населена с 44 милиона души, готови да заснемат навсякъде всичко достъпно за тях като сцени от войната с мобилните си телефони и веднага да разпространят кадрите по целия свят. В този смисъл това е първата голяма война в новата история на света, в която гражданите буквално воюват на информационния фронт и “стрелят” смъртоносно срещу пропагандата на врага, т.е. срещу руската пропаганда, която се опитва на запуши устата на медиите в самата Русия, но търпи катастрофално поражение на световен терен.
Докато на руските медии е забранено да използват дори думи, като война, за да опишат ситуацията в Украйна, войната се лее от любителските кадри в интернет. Мога да дам отново примери с видеозаписи, но този път акцентирам върху снимки, които изобличават един от най-устойчивите митове за силата на руската армия, явно взети за истина и от българските власти в лицето на президента Радев и дори на премиера Кирил Петков, заявил също още в първия ден на яловата руска инвазия, че очаква тя да успее едва ли не веднага.
По този повод е логично да се запитаме що за информация предлагат ( подлагат като динена кора) съответните български служби на ръководството на държавата! Явно е време за решителни действия по реформирането на въпросните дезинформиращи проксита на Москва.
Лъжата за руското военно всемогъщество, изразяващо се на терен с някои реалности ( като превъзходството във въздуха срещу остарялата и слаба украинска авиация), се стопява при сблъсъка на руската пехота и нейните бронирани помощници на украинска земя, където човешкият фактор играе водеща роля. Многобройни и вече неопровержими са доказателствата, че нашествениците са зле екипирани и защитени от куршуми, какво остава за ударите от дронове, минохвъргачки, противотанкови и прочее средства в ръцете на украинските войници и на хора в гражданско облекло, имащи храбростта да се изправят срещу военните колони на отчаяното руско настъпление.
Къде са (истински) бронираните превозни средства на завоевателната армия? Нито верижните машини, а още по-малко колесните, представляват проблем за стрелковата съпротива на украинците. Горят като факли, а онези с гумените колеса най-напред биват прострелвани в гумите и се превръщат в криволичещи мишени за доубиване.
Старата съветска слабост от времето на началото на Втората световна война, когато Сталин планира войната му на Запад да използва хубавите европейски пътища за танковете и възможностите за транспортиране на войски с влакове, лъсва и сега. Червената армия осъмва през юни 1941 практически без адекватни транспортни войски. Налага се американците да изнесат гигантски количества камиони и джипове, с чиято помощ СССР осъществява контранастъплението си след вцепенението от огромната загуба на територия и жива сила, която се предава с милиони на хитлеристите.
Не друг, а западните съюзници практически създават от нулата възможностите на Червената армия да се снабдява с провизии и муниции, да превозва войски в различни части на необятния фронт и не на последно място- да мести на нужните места своята натрупана артилерийска мощ.
Вижте снимките, които показват с какво точно настъпват руските завоеватели в Украйна. Това са праисторически камиони “Урал” и”Камаз” ( произвеждани в СССР по американски лиценз). Нищо бронирано няма в тях. Леко оръжие пробива стъклата им ( вкл. на бронетранспортьорите, които също нямат бронирана защита в това отношение!).
Снаряди и ракети, най-вероятно за системата “Град” ( с която не може да се води точна стрелба, а руснаците я използват да тероризират населението в градовете), се превозват в обикновени камиони, наметнати с платнища, които ми напомнят за случая с българската база в иракския град Кербала, “защитен” срещу бомбена атака с наметнати камуфлажни мрежи. “Типично за съветската школа”, подметна в своя репортаж британският журналист Робърт Фиск, стар мой познайник от войната в Ливан.
Каквото и да постигне във военно отношение затъналата в Украйна прехвалена руска армия, едно е видно вече: тя не е това, за което се представяше по парадите и в манипулираните клипчета за руското военно могъщество.
Изходът на това руско “могъщество” е показан на следната украинска табела като ориентир за настъпващите руски завоеватели.
Мога да си представя, че за самите нашественици, въвлечени в тази безумна авантюра, това е участие във филм на ужасите. Както би казах Стивън Кинг, позиращ за снимка в знак на солидарност с Украйна.
Текстът е публикуван в личния блог на автора, заглавието е на Дебати.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
