Каквото и да е развитието по казуса с БФС, е факт, че българския футбол не може да се намира в по-печално положение. Представянето му, за жалост, стана нарицателно за провал, липса на амбиция, стратегия и възможности.
Родният футбол, както и повечето неща в държавата ни, прилича повече на говорилня. Като че ли нищо съществено не се случва, нищо не се променя. Пари има и се харчат, но не за каквото трябва.
Най-пресният пример е, че за пореден път българският национален отбор не успя да се класира на голям международен форум – в случая световното в Катар тази година. Но това е само „върхът“ на айсберга. Без съмнение родният футбол е в сериозна криза по много направления.
Фрапантен пример е, че в последните години се строят модерни бази, тренировъчни терени, стадиони, особено през управлението на Борисов, който имаше афинитет към спортните прояви. Но всички тези вложени пари (част, от които на българския данъкоплатец) на фона на представянето на националния отбор и състоянието на българския футбол като цяло, са отишли напразно.
Водещите ни отбори залагат предимно на чужденци, някои от тях класни, други тотален провал, а от това страда българския футбол, тъй като младите ни футболисти не получават шанс за изява.
Миналата година Михайлов наистина си подаде оставката, което се оказа фиаско. Заявлението за напускане беше подадено, след като нашият национален отбор беше разгромен насред София от Великобритания с 0:6, и след като през последните 10 години, в които управлява Боби Михайлов търпим загуба след загуба на всички възможни футболни форуми.
Малко след това той се отметна от решението си, с което доказа, че не може да се носи истинска отговорност.
Именно срещу тези порочни практики в последните месеци се изправи Димитър Бербатов, който е основният опонент на „несменяемия“ Михайлов. На конгрес, проведен през октомври миналата година, Михайлов „победи“ Бербатов с 11 гласа, но по-късно се появиха съмнения за легитимност на избора. Появиха се и обвинения за подкупи от страна на ръководството на БФС.
На 18 март тази година беше свикан нов конгрес, на който 76 делегати избраха Димитър Бербатов за президент, но на практика Михайлов продължава да ръководи българския футбол. Бербатов подаде документи да бъде вписан като президент на БФС в Търговския регистър, но молбата му бе отказана след жалба на Емил Костадинов в Софийски градски съд.
Ситуацията ескалира до протестните действия, заради недоволството от страна на управлението на сегашното ръководство на централата. Днес клубове от цяла България излизат на общонационален протест пред сградата на БФС в Бояна.
Вместо умишлено да се проточва времето за конгрес и да се наказват неудобните клубове, можеше вече да се предприемат адекватни и реални действия за подобряване на ситуацията. Трябват генерални промени в политиката на БФС и персоналния състав на централата. Машинациите на сегашното ръководство силно напомнят политическата обстановка у нас от последните 10 години. Веднъж „захапан“ кокалът трудно се пуска. Без значение, че с борбата си да остане на поста, Михайлов нанася повече вреди на българския футбол, от когото и да е.
