Макрон води на Льо Пен с малка разлика. Това сочат първите данни от екзитпол във Франция. По данни от две проучвания Макрон ще събере 27% от гласовете, а Льо Пен – между 28,1% и 23.3 %.
На трето място се нарежда кандидатът на твърдата левица Жан-Люк Меланшон, ръководител на партията „Непокорна Франция“. Той събира малко над 20% от гласовете на французите. Вторият тур обаче вероятно ще бъде оспорван, отбелязва Асошиейтед прес.
Интересът в Европа и по света към тези избори е огромен, защото залогът е съществен – ще остане ли Франция силен фактор и влиятелен европейски партньор.
Анализаторите предупредиха, че избирателната активност тази година може да бъде най-ниската, oткакто има гласуване за президент. Това ще внесе високо ниво на несигурност в надпреварата, в която президентът Еманюел Макрон се стреми да бъде преизбран.
Основният опонент на Макрон, е Марин льо Пен. Сред основните акценти в политическата й програма е излизане от Франция от Европейския съюз. Ако все пак ударът от Брекзит беше понесен, ако това се случи и с Франция, ще означава сбъдване на най-мрачните представи на европейците. При сценарий, в който този вариант стане факт, това означава, че Европейският съюз се насочва към разпад.
Това би било още по-драматично за страни като България, които се намират в периферията на съюза и бързо могат да бъдат погълнати от орбитата на Кремъл. Всъщност преизбирането на Макрон ще бъде драматично именно заради този фактор – запазване на стабилността на ЕС, от чието разклащане най-много полза би имала Русия. Неслучайно и тя действа „отвътре”, дори чрез избори. България също имам подобен пример с няколко отровени проруски партии в последните години.
Сред другите кандидати са Жан-Люк Меленшон и противоречивия крайнодесен кандидат – телевизионна звезда Ерик Земур.
Земур отдавна е известен във Франция. Доскоро той беше редовен колумнист във „Фигаро“ и други вестници, както и откровен телевизионен коментатор, известен с провокациите си по отношение на исляма, имиграцията и жените.
Кой ще спечели изборите във Франция?
Двамата кандидати, получили най-много гласове на първия тур на изборите на 10 април, ще се изправят един срещу друг на втория тур две седмици по-късно. Това ще се случи, ако никой от кандидатите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете. Никой досега не е правил това.
През юни френските избиратели отново ще отидат до урните, за да гласуват за следващото Национално събрание – долната камара на парламента на страната. .
Колко силен е президентът на Франция?
„Във Франция имаме президент, който председателства републиката, който контролира правителството, който контролира парламента, който контролира Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент“, казва Кристоф Шабро, старши преподавател по публично право в университета „Люмиер“.
Това отчасти се дължи на всеобщото избирателно право и на възможността президентът да назначава министър-председател, който да ръководи правителството.
Времето, в което се провеждат двата вота, също засилва властта на френския президент, тъй като парламентарните избори се провеждат около месец по-късно, което гарантира, че който и да спечели президентските избори, ще получи парламентарно мнозинство.
„Човек не променя политическото си мнение за един месец. Така че изборите за законодателен орган често дават същото мнозинство като това на президента“, казва Шабро.
Кои са някои от ключовите въпроси на изборите?
Инфлация и разходи за живот
Последните проучвания на общественото мнение показаха, че покупателната способност , възможността за закупуване на стоки, остава основен проблем за френските избиратели, особено на фона на рекордно високата инфлация в Европа. През тази година инфлацията в еврозоната достигна 5,1%, стимулирана от цените на енергията и голямото търсене след строгите ограничения заради COVID-19 в много страни.
Околна среда
Околната среда продължава да бъде основна грижа за французите, като според последните проучвания тя е третият по значимост въпрос за избирателите. Това обаче не изглежда да се е отразило в голяма подкрепа за кандидата на Зелената партия (EELV) Яник Жадо, който в момента се нарежда на около 5-6% зад кандидатите на десницата, крайната десница и крайната левица. Някои се надяваха, че успехът на Зелените в много големи градове във Франция по време на общинските избори през 2020 г. ще се превърне в повече гласове на националната сцена.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, включително ограниченията в ежедневието, наложени от правителството. Кандидатите за президенти критикуваха начина, по който Макрон се справя с кризата, включително въвеждането на ваксинационен пропуск през януари, който изисква ваксинация или възстановяване от COVID-19, за да се получи достъп до ресторанти и други области на обществения живот. Преди изборите френското правителство преустанови действието на мярката, тъй като случаите на COVID-19 намаляват след пика заради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е противоречива тема във Франция и отново беше голяма тема на предизборните дебати, особено сред дясноориентираните кандидати. Льо Пен и Земур призоваха за орязване на социалните помощи за чужденци и запазване на тези помощи за френските граждани. Те също така призоваха за ограничаване на влизането на лица, търсещи убежище.
Президенти в новата история на Франция
Това са Шарл дьо Гол (1959-1969 г.). Избран от избирателна колегия за първи седемгодишен мандат, а след това преизбран чрез всеобщи преки избори през 1965 г. Той подава оставка след загубата на референдум през 1969 г. След него на поста са били Жорж Помпиду; Валери Жискар д’Естен; Франсоа Митеран; Жак Ширак; Никола Саркози; Франсоа Оланд.
Още новини от Европа – четете тук
