Министърът на правосъдието Надежда Йорданова изпрати до Върховния административен съд (ВАС) жалба срещу четири решения на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), взети по време на дебата за предсрочното освобождаване от длъжност на главния прокурор Иван Гешев, съобщиха от Министерството на правосъдието.
Тогава ВСС частично допусна случаите с Елена Йончева, делото „Баневи срещу България“ и коментарите на Гешев по адрес на адвокатурата и неправителствени организации. ВСС отказа да ги разглежда в частта им за действията и бездействията на Иван Гешев в периода до встъпването му в длъжност „Главен прокурор на Република България“ на 18.12.2019 г. Кадровиците на Темида отказаха да разгледат изцяло и казуса с „Жоси“ .
“Поддържам доводите си, че уронването на престижа на съдебната власт, когато се касае за висока длъжност като тази на Главния прокурор, може да обхваща и поведение преди встъпването му в длъжност, поради обстоятелството, че за да встъпи дадено лице в длъжност „Главен прокурор на Република България“, то следва да отговаря на високи морални изисквания. Поради това не мога да се съглася, че може да се раздели във времето деятелността на магистрата и да се приеме, че липсата на морални качества не е основание за вземане на решение по чл.175, ал. 5 ЗСВ”, пише в жалбата си до ВАС министърът. „С оглед гореизложеното, считам, че от основно значение е изследването на въпроса кога в публичното пространство са станали известни обстоятелствата, съдържащи се в предложението ми по чл. 175, ал. 5 ЗСВ, с които е уронен престижа на съдебната власт“, се казва още в документа.
Министър Йорданова е изпратила до ВСС и уточнения по предложението на служебния министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов за предсрочно освобождаване на главния прокурор на основание уронване на престижа на съдебната власт, като искането е във връзка с доклад на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. На 12 април ВСС реши, че в предложението на Стоилов има нередности, които министърът на правосъдието трябва да отстрани в 7-дневен срок.
В документа се уточняват редица фактически обстоятелства, свързани с искането – за разгласяване на веществени доказателства по неприключени досъдебни производства, за липса на еднакви критерии при преценката и действията по случаи, засягащи лица, заемащи висши държавни длъжности, за използването на служители от Бюрото за защита на свидетели за извършване на претърсвания и изземвания в сградата на президентството както и за неспазване на принципите за случайно разпределение на дела.
Още вътрешнополитически новини – четете тук