Русия води война в Украйна от малко повече от два месеца. Това не е особено дълго време. Корейската война продължи три години, Втората световна война – шест. Арабско-израелските войни, от друга страна, отнеха само няколко дни.
За продължителността на една война допринасят различни фактори. Размерът на бойното поле е само един от тях. Колкото по-малко е бойното поле, толкова по-малко войници могат да се поберат на него и като цяло толкова по-кратка е войната. В Украйна бойното поле е огромно. Само според този критерий войната там може да продължи с години.
Също толкова важни са и силите, които са изправени една срещу друга. И трите оси на първоначалната атака на Русия – срещу Одеса, Луганск и Киев – се провалиха поради логистични трудности. Линиите на нападение разчитаха предимно на пехота с поддържаща артилерия и въздушни удари, но основният стратегически принцип остана същият. Те продължиха да се опитват да превземат градове, а не да унищожат украинската армия. Така, около месец след като Москва изключи Киев като основна цел, тя все още не е ликвидирала съпротивата на изток и юг. Отчасти това е свързано с факта, че градовете са трудни бойни полета. Предимство има защитникът, който познава добре града и може да формира стратегия, основана на тези знания.
Продължаващият проблем за Русия обаче е, че вместо да концентрира силите си върху една критична цел, за да създаде оптимални условия за победа преди да се насочи към друга цел, тя все още се ръководи от основната си мисия и визия, голяма част от които се основават на предположението, че украинската армия е незначителна и може да бъде победена, докато се превземат градове. Всъщност идеята за превземането на градове като оперативна задача идва от руската цел за завладяване на цяла Украйна. В преследването на тази цел има логика да се разгроми украинската армия и да се окупират градове.
Но Москва неправилно изчисли първоначалния проблем. Украйна е голяма, а силите ѝ се сражават от разпръснати и тактически мобилни позиции – точно такъв вид отбрана, с която Русия не е пригодена да се бори. Украинците можеха да откажат да се бият там, където руснаците решат, и да атакуват в избрано от тях време. Русия разполагаше с тонове броня, но бронята не е толкова полезна срещу разпръсната пехота или при градски бой.
Русия също така предупреди Украйна за намеренията си и разположи силите си по такъв начин, че Киев да може да подготви силите си за нападение. Изглежда, че украинците са се разпръснали така, че да лишат Русия от център на тежестта, който да атакува. Украинците приеха ограничен стратегически контрол върху силите си, като същевременно предоставиха тактически контрол на местните сили. Това означава, че руснаците бяха лишени от основно предимство: възможността да унищожат всяка военна концентрация или да попречат на комуникациите в областта. Украинците не създадоха уязвими командни центрове или комуникационна мрежа, която да може да бъде заглушена. Пехотните екипи с различна големина можеха свободно да се разгръщат и да нанасят удари въз основа на тактическата възможност. С други думи, силите, запознати с обстановката, не бяха под непрекъснатия контрол на централно командване. Руснаците не можаха да окупират Украйна с един удар, както очакваха. Оттогава Москва се опитва да води война на изтощение. Проблемът е, че тази война на изтощение струва на руснаците толкова, колкото и на украинците, а в някои отношения и повече.
Украинците имаха второ предимство: Съединените щати. САЩ искаха руската инвазия да се провали. Ако Украйна падне, тогава руската армия щеше да се изправи лице в лице с НАТО, от Полша до Румъния. Руските намерения винаги са били неясни, но ако приемем най-лошия вариант, Русия може да последва успешното нахлуване в Украйна с нов поход на запад, за да възстанови позициите си отпреди 1991 г. Тогава Вашингтон неминуемо ще бъде въвлечен в пряк конфликт с Русия. А САЩ не искаха да разполагат войски в бойни действия. Обстоятелствата диктуваха Украйна да не бъде победена и американските войски да не бъдат въвличани в бойни действия.
Това, от което се нуждаеше Украйна, беше масирано вливане на модерни оръжия. Войните се променят. Това, което беше ефективна пехотна операция, трябваше да бъде подсилено с противотанкови, противовъздушни и модерни разузнавателни системи. Сега срещу руската армия се изправя същата пехота, която се е сражавала с нея докрай, в съчетание с модерни оръжия и боеприпаси. Те трябва да се управляват от централно командване, което променя украинските операции, но излага Русия на риск при всяка стратегическа офанзива.
Как и кога ще приключи войната, зависи от Москва. Политическият процес в Русия е загадка. Винаги има политическа структура, защото някой трябва да изпълнява заповедите на диктатора. Това, което знам, е, че САЩ могат да продължат да правят това, което правят, с минимален риск, а украинците нямат друг избор, освен да се бият. Така че Русия или ще предприеме първата стъпка към мира, или ще продължи да се сражава – нещо, в което засега не изглежда да е добра. В противен случай бъдете нащрек за руски действия, които да са толкова драматични и изнервящи, че да принудят САЩ и Украйна да направят огромни отстъпки. Съмнявам се, че ядрените оръжия са жизнеспособна опция. Всъщност се съмнявам, че Русия ще направи нещо толкова зашеметяващо. Така че, може би единственият съвет към Русия би бил отговорът на германския фелдмаршал Герд фон Рундщедт в Берлин след Деня Х, когато го попитали какво трябва да се направи: „Сключете мир, глупаци“.
Текстът е публикуван в Geopolitical Futures
