Отношението към кюрдското малцинство отдавна обременява отношенията между Турция и Швеция. Защо скандинавската държава дава убежище на кюрдски дисиденти и ще ескалира ли този спор? Експертът Пол Левин пред АРД:
Пол Левин е директор на Института за изследване на Турция към Стокхолмския университет. С него разговаря Арне Бертрам от АРД:
Турският президент Ердоган обвинява Швеция, че подкрепя терористични организации като ПКК. Вярно ли е това?
Не съществуват официални отношения между ПКК и Швеция. Скандинавската държава смята ПКК за терористична организация. Но в Турция имаме едно напълно различно, много по-разширено законодателство за тероризма. В Швеция то е с ограничен обхват и предоставя на полицията по-малко възможности. Така например не е изрично забранено да си член на терористична организация. Трябва да се докаже, че са били планирани или извършени терористични актове.
По същия начин законодателството за свободата на словото е много либерално. Това в крайна сметка означава, че шведската полиция не може например да спре поддръжници на ПКК, ако те размахват знамена на организацията по площади в Швеция. Турция смята това за толериране на ПКК.
Какво цели Турция с тези критики?
Турция желае Швеция да прекрати сътрудничеството си с някои кюрдски организации, например с Народните отряди за защита (YPG) в Сирия. Турция твърди, че те са свързани с ПКК. Но Швеция, също както и САЩ, ги класифицира по различен начин.
Турция, също така, е поискала от Швеция да екстрадира конкретни лица, които смята за поддръжници на ПКК. Стокхолм обаче отказва екстрадиция. Освен това Турция настоява за отмяна на шведското оръжейно ембарго спрямо нея. Швеция го наложи през 2019 г., когато турските военни навлязоха в контролираните от кюрдите райони в Северна Сирия.
Как по-конкретно досега Швеция е подкрепяла кюрдите?
Става въпрос главно за финансиране на хуманитарна помощ. Когато през 2019 г. Турция нахлу в кюрдските области на Сирия, Швеция обеща 100 млн. крони (около десет милиона евро) – например за водоснабдяване, но също така и за жените, жертви на сексуални посегателства през управлението на „Ислямска държава“.
Не е ясно дали тези обещания за помощ са били наистина изпълнени. Но шведски представители се срещаха и с лидери на различни кюрдски организации – както политически, така и военни.
Всъщност Швеция не е единствената държава, която поддържа контакт с кюрдски организации. Защо тогава турското правителство се цели точно в Швеция?
Всъщност Швеция се отличава, защото тя исторически е била убежище за кюрдските дисиденти. Но това не означава, че всички тези кюрди работят за ПКК, или че я подкрепят. Тук, в Швеция, има съвсем различни последствия и това е важно да се подчертае.
И Германия също поддържа отношения с автономните кюрдски райони в Северна Сирия, но те винаги са били по-внимателни там. Не са се появявали на снимки заедно с техни представители, за разлика от шведските политици. Сега Швеция иска да влезе в НАТО, а това разкрива през Турция нови възможности.
Какви могат да са вътрешнополитическите последици от дебата за кюрдите – и в Швеция, и в Турция?
Фактът, че този натиск идва сега от Турция непосредствено след решението за членство в НАТО, е труден за управляващите социалдемократи. Тук, в Швеция, през септември ще бъде избран нов парламент. И особено опозиционната Лява партия задава въпроса: Ще бъдем ли сега по-тихи в критиките си срещу нарушенията на правата на човека в Турция?
Проблемът е, че и на Ердоган му предстоят избори. Или през лятото на 2023 г., или евентуално дори предсрочни тази есен. В момента нещата не изглеждат добре за него в социологическите проучвания. А турската икономика се развива зле. Ето защо той се нуждае от някакъв успех, но Швеция трудно ще му го осигури.
Защо Турция блокира също и присъединяването на Финландия към НАТО?
Като шведи изпитваме едва ли не угризения на съвестта заради това, че Финландия става заложник в тази драма, която засяга основно шведско-турските отношения.
Могат ли останалите страни от НАТО да помогнат с нещо на Швеция?
Швеция се надява преди всичко на помощ от САЩ. Президентът Байдън би могъл например да организира голяма среща с Ердоган, която да се превърне в медийно събитие. От години турският президент желае такава среща, която обаче още не е получил.
Освен това САЩ засега отказват да доставят на Турция изтребители F-35 – заради турската покупка на руската система за противовъздушна отбрана S-400. Възможно е също така, в крайна сметка, Вашингтон да окаже натиск Швеция да направи поне някакви отстъпки пред Турция.
Текстът е на Дойче Веле.
