Представители на Комисията по бюджет и финанси от управляващата коалиция коментират инфлацията в България и Еврозоната на кръгла маса на тема „Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България – ползи, предизвикателства и рискове“.
По данни на НСИ годишната инфлация за април скочи на 14%, а проучване на Евростат сочи, че за същия месец България е сред страните в Европа с най-висока инфлация.
„Това, че има по-висока инфлация не би следвало да бъде проблем за икономиката като цяло. Факт е, че голяма част от инфлацията в България, дойде тъкмо от Европа. Говорим за високите цени на енергоносителите“, коментира заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Венко Сабрутев от „Продължаваме промяната“.
Депутатът отчете, че на първия панел от дискусията е станало ясно кои са основните фактори за вдигане на инфлацията.
„Чуха се критики относно това, че мерките не са таргетирани и допълнително биха вдигнали инфлацията, но никой не даде предложения. По-скоро ставаше въпрос за политическо говорене“, заяви Сабрутев.
Той дефинира най-уязвимите хора, като посочи, че това са тези с най-ниски доходи.
„Това, което се чу на масата, че вдигането на пенсиите ще доведе допълнително инфлация, смятам, че е вулгарно. Смятате ли, че ако ние продължим тази 12-годишна политика за държане на пенсионерите на 170 лв. при положение, че цените растат всеки един ден, това е хубаво за държавата и икономиката?“, коментира още той.
Зам.-председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от „БСП за България“ проф. Румен Гечев заяви, инфлацията за България е малко по-висока от средната в Европа. Депутатът отбеляза, че проблемът за България е, че имаме ниска конкурентоспособност и че сме най-слабо развитата страна в ЕС и това ни поставя в особени условия.
„Трябва да сме подготвени за влизане в Еврозоната. Дискусията в България не е дали да влиза в Еврозоната, тъй като ние сме подписали договор при членството в ЕС. Въпросът е кога да влезе в Еврозоната, тъй като евентуално ранно влизане без да сме подготвени, може да има много повече негативни последици, отколкото плюсове“, обясни народният представител.
„Колкото по-голяма разлика има между българската и европейската и не можем да догоним тази в Еврозоната, толкова повече генерираме и допълнителна инфлация, която влияе върху нашия бъдещ прием в Еврозоната“. Така коментира темата за еврото и Еврозоната председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от „Има такъв народ“ Любомир Каримански. Според него шансът ни за еврото за 2024 г. не е голям, тъй като ако запазим сегашните критерии, трудно бихме ги изпълнили от гледна точка на инфлация.
„България, която в момента е във валутния механизъм ERM II, има много стабилна макроикономическа рамка, много силна фискална позиция, валутен борд, така че критерият за валутния курс ще бъде изпълнен много лесно. Единствената неизвестна (величина) е инфлацията, която нараства много бързо – както тук, така и в еврозоната“, каза вчера в интервю за БТА президентът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Одил Рено-Басо.
Тя беше на първото си посещение у нас след като оглави институцията.
Междувременно днес стана ясно, че пo вpeмe нa вaлyтнaтa тъpгoвия във втopниĸ cyтpинтa eвpoтo ce пoнижaвa cпpямo дoлapa cлeд дaннитe oт пpeдния дeн зa pязĸoтo ycĸopявaнeтo нa инфлaциятa в Гepмaния.
Статистическата агенция на ЕС „Евростат“ съобщи, че увеличението на потребителските цени в 19-те държави, които използват еврото, е достигнало 8,1% спрямо предходната година и 7,4% спрямо април.
Taĸaвa cилнa инфлaция дo гoлямa cтeпeн ce дължи нa пoвишaвaнeтo нa цeнитe нa eнepгиятa, ĸoeтo мoжe дa пpoдължи и cлeд въвeждaнeтo нa дoгoвopeнoтo чacтичнo eмбapгo въpxy внoca нa pycĸи пeтpoл в EC.
