- Повишаването на температурите води до размразяване на т.нар. „пермафрост“ или замръзнала земна повърхност, което можа да влоши глобалните климатични промени
- Повишението на температурите води до появата на големи кратери в Северен Сибир.
Дълбоко замръзналата земна повърхност в руския север, известна като „пермафрост“, се размразява, което води до значими промени в релефа и екологията. Според климатолози, това дори може да застраши човешки животи.
Д-р Гидеон Хендерсон, професор по геология в Оксфордския университет, коментира за Си Ен Ен, че последният път, когато пермафростът се е размръзявал е преди 130 000 години. По думите му, става дума за природно явление, свързано с промеми в земната орбита.
Хендерсон обаче уточнява: „Сега сме свидетели на по-бързо стапяне на пермафроста“.
ПЛАНЕТАТА СЕ ЗАТОПЛЯ, НО ПО-БЪРЗО
Безспорно е, че размекването на премафроста има голямо влияние върху климата.
В нормални условия вечно замръзналият слой на почвата регулира количеството на въглерод в околната среда, като „складира“ голяма част от вредните емисии, отделяни от човешката дейност“.
Сега, обаче, ставащото в Сибир показва, че нещата се обръщат.
„Отделянето на въглерод от пармафроста ще ускори глобалното затопляне“, казва още Хендерсон. „Създава се затворен кръг – затоплянето освобождава повече въглерод, а това на свой ред води до по-голямо затопляне“.
МЕТАНЪТ Е 86 ПЪТИ ПО-ВРЕДЕН ОТ ВЪГЛЕРОДНИЯ ДВУОКИС
До 2014-та, са открити няколко големи кратера в района на Северен Сибир. Първият от тяй е с диаметър 15.25 м. има няколко хипотези за появата му, но нито една от тях не е доказана от науката, счита д-р Владимир Романовски от Университета „Файърбанкс“ в Аляска. „Всички те обаче тръгват от покачващите се температури в региона. Формирането на тези подобни на кратери огромни дупки в земната повърхност, може да има сериозни последици за екосистемата в Сибир и околната среда, като цяло“.
Според една от теориите, дупките се отварят след газова експлозия. В резултат се отделя въглероден двуокис и метан, и двата са парникови газове.
Изчисленията показват, че в рамките на 100 години, метанът затопля планетата 34 пъти повече от въглеродния двуокис.
Изследване, поръчано от Междуправителствения панел за промените в климата сочи, че за 20 години, метанът може да предизвика 86 пъти по-голямо затопляне от въглеродния двуокис.
Все още не е ясно дали до образуването на тези кратеи не се е стигнало заради голямото количество парникови газове, отделяни в атмосферата.
„Не се прави замерване на отделяното количество метан“, пояснява Романовски: „Защото на този етап не знаем как“.
Според Хендерсон, учените също не знаят какви други газове се отделят, при разграждането на метана до въглероден двуокис.
ЖП ЛИНИИТЕ СЕ РУШАТ, ПЪТИЩАТА СЕ РАЗПАДАТ
Появата на кратери вече се отразява върху начина на живот на хората в Северен Сибир.
„Хората, които живеят в районите на пермафроста, разчитат на това земята да е замръзнала, за да имат инфраструктура“, обяснява Хендерсон. Когато земята започва да се топи, жп линиите се рушат, пътищата се разпадат, а сградите потъват. Това вече се случва“.
Заплахите за инфраструктурата ще се увеличат, тъй като размекването на вечно замръзналата почва продължава и ще създадат проблеми и за газово-петролната индустрия, категоричен е геологът.
Ако теорията, че газовите експлозии създават кратерите, те могат да убият и хора, счита Романовски. По думите му, руското правителство и газодобивните компании, отпускат средства за проучване на явлението.
