След като нашият парламент най-накрая успя да намери воля и прие френското предложение за решаване на спора между България и Северна Македония, съседите ни, вместо да бъдат удовлетворени, започнаха яростно да недоволстват.
Снощи избухнаха безредици и четирима полицаи бяха ранени по време на протест, организиран от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ.
Интересно е да се отбележи, че митингът беше насочен, както към френското предложение, одобрено от нашия парламент, така и към Преспанския договор с Гърция, както и към Охридското споразумение, което гарантира мира между македонски и албанци. Още по-интересно беше, че на митинга демонстративно се развяваха и знамена със звездата от Виргина, които бяха забранени от Преспанския договор.
Оказва се, че македонците протестират срещу повечето си съседи – албанци, гърци и българи. Няма как в това да не се забележи дългата ръка на Белград и Москва, които очевидно нямат желание Р Северна Македония да стане член на ЕС.
Снощният бе третият поред протест пред сградата на македонското правителство. Както и при предишните два протеста така и на снощния имаше вулгарни скандирания срещу България, Европейския съюз и управляващата партия в Скопие.
След 21.30 ч. българско време се стигна до напрежение пред сградата на правителството, където част от демонстрантите пробиха полицейския кордон, хвърляха яйца, ролки тоалетна хартия, бутилки и други предмети. Те скандираха и отправиха обидни реплики към премиера Димитър Ковачевски.
По-рано през деня Ламбе Алабаковски, който подпали входната врата на българския клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, изгори демонстративно в Скопие „Договора с България, Преспанското споразумение и френското предложение“. Според него те били равностойни на фашизъм.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски призова за нов протест днес в 12.00 часа местно време когато се очаква кабинетът на премиера Димитър Ковачевски да разгледа френското предложение.
Също днес в Скопие се очаква да пристигне и Шарл Мишел, председател на Европейския съвет.
Македонците следва да се замислят, по какъв път иска да поемат: дали към евроинтеграция или назад, защото от това решение ще зависи бъдещето на поколенията след тях.
