Адвокат Михаил Екимджиев е завършил е Софийския университет „Климент Охридски”, Юридически факултет-Магистър по право. Бил е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив. От 1992 г. до настоящия момент е адвокат към Адвокатска колегия – Пловдив. Практикуващ адвокат е в областта на международното публично право, наказателно право и защита на правата на човека. Осъществява процесуално представителство пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Лектор е на многобройни национални и международни конференции.
Конституционният съд единодушно излезе с решение, за закриване на спецправосъдието. Досега видяхме много опити да се закрие то и нито един успешен. Това ли е краят?
Иска ми се да вярвам, че това е началото на края на злоупотребата със съдилищата и с прокуратурата в България за политически цели, разчистване на сметки с политически и икономически опоненти и използването им като средство за саморазправа с неудобните.
Да си припомним кога и защо беше създадено спецправосъдието и лицемерието на управляващите от ГЕРБ, които тогава твърдяха, че създават спецсъдилищата като отговор на настояванията от страна на ЕС за по-ефикасна борба с тежката организирана престъпност и корупцията. Този благовиден предлог беше злоупотребен съвсем целенасочено, злоумишлено и стратегически като бяха създадени едни почти извънредни съдилища и прокуратури, за които още тогава правозащитната общност, адвокати, политици от опозицията и видни юристи твърдяха, че това са структури създадени за да бъде въоръжена властта с възможност за репресии спрямо опонентите. Тогава Европа ни приветстваше и ГЕРБ установи едни подчинени на политическата върхушка съдилища и прокуратури. Хубавото е че те много бързо показаха истинската си същност.
Преди те да успеят да осъдят поне един политик, поне един представител на тежката организирана престъпност, вече имаме поне 10 решения на ЕСПЧ свързани с най- крещящата злоупотреба от тяхна страна, а именно задържането под стража, което се използваше, като изтърпяване на предварително наказание, претърсвания, изземвания, злоупотреби със СРС-та.
Обичайната тактика на спецпрокурорите подкрепяни от специализирания съд, беше такава – повдига се обвинение срещу някого без оглед за това дали действително има доказателства че е виновен. Това е изключителен прерогатив на прокуратурата и никой не може да контролира дали тя обосновано обвинява вас, мен или президента. Въз основа на повдигнатото обвинение автоматично следват претърсвания изземвания клеветнически и съсипващи публикации в публичното пространство. Припомнете си Бобокови, Баневи, Аранбаджиеви и куп други. Буквално за няколко дни се срива репутация градена с години. Тези хора биват държани в нечовешки и унизителни условия в българските арести, които в този период като допълнителна екстра и за разкош имаше и ковид. После тези дела постепенно се забавят и продължават с години, докато накрая Съдът в Страсбург осъжда България, заради нарушаване на личното право на свобода и неприкосновеност, неразглеждане на мерките в разумен срок, както и за произволни претърсвания изземвания. Припомнете си казуса с парите и скъпоценностите на Явор Златанов, прибрани от приближени на прокуратурата. Те буквално бяха присвоени и заграбени от прокурори. Така действаше това специализирано правосъдие. Разоряване на хора.
Ръка за ръка със специализираното правосъдие действаше и КПКОНПИ. В момента, в който се повдигне обвинение за такъв тип престъпления, автоматично се задейства и КПКОНПИ, а целта беше разорение без присъда. Дори след години да се окажеш невинен, през този период ти ще бъдеш със съсипан живот, съсипано здраве, съсипана репутация и разорен. Ще бъдеш наказан, но не по правилата на НПК, с доказана присъда, а с процедурни стратегии контролирани от криминални типове, като Гешев и неговите ортаци в прокуратурата.“
Затова ли специализираното правосъдие си спечели прозвището „бухалка в ръцете на бившите управляващи“?
Бягам от това клише, защото бухалката е много примитивно оръжие на мутрите от прехода. Тук мащабите са много по-мощни. Това е една машина за мачкане на хора и бизнеси, която работи безотказно в продължение на години. Това е един смазан механизъм за изтезание и затова аз не използвам термина „бухалка“, защото това е едно безсмислено и примитивно оръжие, което не може да причини толкова тежки и по привидно законен начин нанесени вреди.
Депутатите приеха на първо четене промените за работата на европрокуратурата у нас и нейното отделяне. Успяха ли по този начин те да заобиколят българската прокуратура?
Това е първата добра стъпка за отделяне на специализираните прокурори от останалите. Истинската стъпка, която е много важна за битовото и организационното реформиране на съдебната система, е когато прокуратурите бъдат изведени от съдебните сгради. Ние години наред се борихме по наказателни дела, прокурорите да не стоят на банката до съдиите, а да слязат където са адвокатите. Защото психологически и емоционално е много важно да има сигнали и графични знаци за равенство на страните. Какво правят прокурорите в сградите на „Темида“, когато те са страна? Ами тогава да сложим и адвокатурите там, за да има равенство. Час по-скоро прокуратурите трябва да бъдат изведени от съдебните сгради, защото това са хора, които се срещат по кафетата на съдебните палати, общуват си неформално, обядват, вечерят, поддържат приятелски отношение, а това създава предпоставки за битово корумпиране на съдебната власт. Тази физическа близост формира едни приятелски отношения и после на съдиите им е неудобно да се противопоставят на колегите с пурпурни тори, с които до вчера са обядвали. Това е нещо, което лесно може да бъде направено и да освободи българските съдилища от формалните и неформални влияния на прокуратурата.
Решението за закриване на специализираното правосъдие изглежда в един от най-големите успехи на вече бившето управляващо мнозинство. Какво друго спешно трябва да се случи, за да продължи съдебната реформа?
Много неща могат да се направят. С обикновено парламентарно мнозинство могат да бъдат приети закони, които да ограничат правомощията на главния прокурор да разпорежда на подчинените си прокурори какво да правят и да замества тяхното решение по вътрешно убеждение и по същество. Тоест главният прокурор да не може да се разпорежда да се повдигат обвинения, да се образуват досъдебни производства, да се прекратяват обвинения, да се отказва да се образуват досъдебни производства, да бъде задържан или освободен някого. Това може да бъде променено с няколко лесни промени в НПК и ЗСВ.
Може да се направи така, че разследващ полицай да може да повдига обвинение срещу главния прокурор и тогава автоматично главният прокурор да бъде отстраняван временно от длъжност, докато трае разследването срещу него. Като гаранция, че с това няма да се злоупотребява е неговото отстраняване да подлежи на обжалване, но не пред ВСС, а пред съд. Ето един механизъм с всички гаранции, чрез който един криминален тип като сегашния ни главен прокурор да бъде отстранен в името на законността и морала. И понеже съм загрижен за правата на всекиго, му гарантирам съдебна защита пред един независим орган, какъвто е съда, а не пред една банда негодници, каквито са членовете на ВСС.
За съжаление сред политиците в момента няма нито политическа воля, нито разбиране, а по-скоро има едно лутане и учене по трудния начин – от собствените им грешки.
