Отбелязват се 204 години от смъртта на книжовника на новото време – Софроний Врачански. Рожденото му име е Стойко Владиславов. Роден е на 11 март 1739г. в Котел в семейството на заможен търговец на добитък. Отрано остава сирак и е отгледан от свои роднини. Учи в местното училище при известния даскал и книжовник поп Милко. Работи като шивач, но винаги се стреми към духовни занимания.
През 1762г. е ръкоположен за свещеник и получава името Софроний Врачански, а три години по-късно през 1765г. в Котел се вижда с Паисий Хилендарски и тази среща променя смисъла и целите на живота му. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис.
Повлиян от идеите на Паисий, той посвещава следващите години от живота си на книжовни занимания и на издирване на допълнителни сведения за българската история. За целта той посещава през 1775г. Атонските манастири, а по-късно през 1781г. изготвя и втори препис на „История славянобългарска”, който е запазен от неговите наследници като семейна реликва.
През 1803 година Софроний Врачански заминава за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване след Руско-турската война. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Датата на смъртта на Софроний не е изяснена, но се предполага, че това е 2 август 1813 година.
Цитати от Софроний Врачански:
„Затова се трудя и аз сега денем и нощем да напиша няколко книги на нашия български език. Та ако не е възможно да им го кажа с устата си, да чуят от мене, грешния, някое полезно поучение, да прочетат писанията ми и да ги използват. И за мене, недостойния. Бога да молят невежеството ми да поправи и потрудилия се с прошка да сподоби…Същото ние сърдечно и на вас желаем…“
„Защото человеческата душа доде не претърпи скръб, труд и теснота, не може да се поднови и украси.“
„О, роде храбрий, болгари и верни християни! Стойте, крепите ся и не бойте ся…!”