Жегите се завърнаха в Западна Европа. Някои страни като Франция навлизат в третата си гореща вълна с температури, които се очаква да достигнат над 37 градуса по Целзий. Повече от 80% от населението на САЩ ще изпита температури над 32C през следващата седмица, включително в Средния Атлантик и Североизток.
Това означава, че стотици милиони хора, живеещи в градските райони, отново отчаяно ще се опитват да се разхладят. Климатичната криза прави екстремните горещини по-чести и по-дълги, а градове без обмислен дизайн могат да влошат нещата.
Климатиците може да поддържат хладното на закрито, но само увеличават топлината на открито. И в повечето случаи те допринасят за климатичната криза чрез увеличаване на затоплящите планетата емисии.
Общественият транспорт може да е непоносим в горещ ден, но шофирането на кола, освен, че влошава трафика, добавя топлина и емисии. Липсата на дървета означава липса на сянка, а сградите, направени от тъмни материали, носят по-горещ интериор, което означава повече климатизация.
Това е порочен кръг, но за него има и решения. Ето как осем града се справят с част от топлината през лятото.
Меделин, Колумбия: Дървета по улиците, не само в парковете
Когато стане много горещо, хората с климатик може да останат на закрито, но не всеки има този лукс. За градове, които не са на брега, парковете, които предлагат сянка, са добър вариант. Вторият по големина град в Колумбия, Меделин, обаче създаде цял метрополис на сянка със своя награден проект „Зелени коридори“.
Растенията са превърнали 18 пътища и 12 канала в тучни зелени алеи за колоездене и пътеки, които свързват градските паркове и други често посещавани места.
Температурите в тези райони и околностите им са паднали цели 3 градуса, а служителите се надяват, че преди 2030 г. може да спаднат до 5 градуса.
До 2019 г. в града са засадени повече от 8000 дървета и над 350 000 храсти. В града се използва зоната под повдигната линия на метрото, за да събира дъждовна вода, която се стича, събирайки се в система от тръби, за да помогне за напояване на зелените пояси.
Виена: Пръски, пръски, пръски
Както в голяма част от Европа, много сгради във Виена нямат климатици, така че водата е голяма част от начина, по който австрийската столица поддържа прохлада.
За тези, които нямат време да се потопят в Дунава, градът предлага разхлаждащи паркове с пръскащи мъгла „дървета“, в които хората могат или да се „къпят“, или просто да седнат наблизо, за да се насладят на по-ниските температури наоколо.
Децата, които обикновено са по-уязвими към екстремни горещини от възрастните, често се виждат да играят в градските басейни или да тичат наоколо в изскачащи водни съоръжения – обикновено маркучи с пробити дупки в тях, които градската управа изважда в най-горещите дни.
Виена също има огромен брой чешми за пиене, за да поддържа хората хидратирани. Те са повече от 1100 за нейното население от 1,9 милиона души – което е важно за предотвратяване на заболявания, свързани с жегата.
Базираните на природата решения са най-добрите за екстремни горещини.
Абу Даби, ОАЕ: Модернизирани стари техники за охлаждане
Части от Близкия изток са едни от най-горещите населени места на Земята. Температурите в Абу Даби могат да достигнат над 50 градуса по Целзий. Климатикът се възприема като необходимост и хората са склонни да прекарват много повече време на закрито.
Но хората тук не винаги са имали климатик, а древната арабска архитектурна техника за охлаждане се завръща, но с модерен привкус.
Машрабия се отнася до решетъчните паравани, често срещани в ислямската архитектура, понякога заобикалящи малък балкон, които разсейват слънчевата светлина и поддържат сградите хладни, без напълно да блокират светлината. Те са предназначени да насърчават ветреца и да предлагат място за почивка от топлината в сградата. Идеята е по същество да се спре пряката слънчева светлина, падаща върху външната страна на сградата.
Това е вдъхновението за дизайна на Al Bahar Towers, 25-етажна сграда, обвита в повече от 1000 шестоъгълни плоскости с вградени сензори, които им позволяват да реагират на движенията на слънцето. Когато слънцето удари сенките, те се разгъват като чадър, за да предотвратят топлината. Без тези мерки външната страна на такава сграда в Абу Даби може да достигне до 90 градуса.
Този метод е помогнал за намаляване климатизацията с 50%. Готино, а?
Маями: Облагородяване на спирките на градския транспорт
В много градове хващането на автобуса може да означава дълго чакане. Ако е наистина горещо, чакането може да бъде още неприятно – освен ако автобусната спирка не е проектирана така, че да включва естествена сянка.
Меделин в Колумбия може да е доказал, че градските гори или просто засаждането на повече дървета могат да охладят града, но окръг Дейд в Маями е обмислил много точно, кои части на града се нуждаят най-много от охлаждане.
Neat Streets Miami, съвет, свикан от окръжния съвет, призна, че автобусните спирки са се превърнали в истински опасни зони по време на горещи вълни, така че те се заемат със задачата да засадят дървета около 10 спирки. Съветът дори написа ръководство за това кои дървета пазят сянка най-добре и къде да ги засадят, така че други области да могат да повторят проекта.
В момента има 71 зелени автобусни спирки в страната, повечето от тях от общности, които са кандидатствали пред правителството за ресурси за озеленяване на автобусните спирки.
Атина: Античен акведукт
Не всеки град има древен акведукт на свое разположение, но гръцката столица Атина разполага с такъв. Акведуктът на Адриан някога е бил използван като основен източник на вода, използвайки система от тръби, които са работили с гравитацията, за да позволят на водата да тече от източника си към града.
Водата днес не е годна за пиене, но градът търси начини да спаси 800 000 кубически метра вода, която всяка година се оттича като отпадъци в морето.
Една от идеите е за напояване на нови зелени пояси, които да се движат по цялата 20-километрова структура. Това би трябвало да помогне за извеждане на топлината от районите, през които минава акведуктът.
Водата ще се използва и за водна мъгла, както във Виена.
Атина е добро напомняне, че водоснабдителни системи могат да бъдат съживени.
Лос Анджелис: Боядисани в бяло покриви и пътища
Някои градове експериментират с боядисване на покриви в бяло, за да отразяват слънчевата светлина и да поддържат сградите хладни, но Лос Анджелис отива крачка по-далеч и боядисва цели пътища в бяло. Тъмните неща като асфалта абсорбират слънчевата светлина и излъчват тази енергия обратно във въздуха като топлина. Боядисването на асфалта в бяло теоретично спира този процес в зародиш и води до по-ниски температури на въздуха.
Идеята има някои предимства. Изследователите Ариан Мидел и В. Кели Търнър установиха, че техниката охлажда самите улици с около 10 градуса. Но този метод има един недостатък – белите улици може да охлаждат въздуха, но ако човек върви по тях може да се почувства горещината по-силно.
Въпреки това Лос Анджелис продължава с тази програма, за да пробва кое работи и кое не. Понастоящем използва сиво-бяло вещество, наречено CoolSeal, използвано някога за скриване на заземени самолети от сателити, но е възможно друг вид боя да даде различни резултати.
Боядисването на покриви има по-голям успех. Резултатите варират в зависимост от нивото на топлина и материалите, от които е направен покривът. Според групата Heat Island на Berkeley Lab, черен покрив може да бъде с около 30 градуса по-горещ от бял покрив.
Друг вариант е зеленият покрив. Градовете по целия свят създадоха „градини в небето“, за да охлаждат сградите.
Париж: Организация и добро планиране
Във френската столица става сериозно горещо. Температурите там надхвърлиха 40 градуса това лято, но комбинацията от високи сгради, варовикови паметници и натоварени асфалтови пътища означава, че може да се усещат още по-горещо.
Градът има силен ефект на градски топлинен остров, където в летен ден често е с 4 градуса по-горещо в центъра на града, отколкото е в покрайнините.
Но на кмета на Париж Ан Идалго се приписва въвеждането на някои от най-иновативните мерки в света за борба с топлината, а топлинният план на града е наистина изчерпателен.
Основният резултат е град, пълен с „острови“. Парижани могат да използват приложение, наречено EXTREMA, за да се насочат към повече от 800 прохладни места – паркове, фонтани и климатизирани музеи, например – и да стигнат до там чрез естествено охлаждана пътека. Идеята е, един от друг.
Подобно на Виена, Париж използва машини за мъгла в горещите дни. Освен това има десетки нови „фонтани с пръски“ в допълнение към многобройните традиционни фонтани.
Топлинният план на Париж включва регистър, който идентифицира най-уязвимите групи хора, така че да могат да бъдат проверявани по телефона и да предлагат съвети как да се охладят. Детските градини получават временни климатици в класните си стаи, а обществените паркове и басейни остават отворени по-дълго през нощта.
И подобно на Лос Анджелис, Париж се опитва да отнеме топлината от своите пътища и тротоари, като ги „деминерализира“, използвайки по-порести материали.
Севиля, Испания: Подобно на ураганите, испанците наричат с имена горещите вълни
Испанците дават имена на урагани, циклони и тайфуни от десетилетия с причина: наименувана буря ви кара да седнете и да обърнете внимание. Южният испански град Севиля възприема този подход с горещите вълни, като става първият в света, който го прави. Юлската гореща вълна там беше наречена Zoe.
„Назоваването на горещи вълни е нещо положително, защото означава, че осъзнаваме колко смъртоносни са те и че са тук, за да останат.
Но това, което Севиля прави, е нещо повече от назоваване. Arsht-Rock работи със Севиля върху нова система за категоризиране на горещи вълни въз основа на прогнозираните отрицателни резултати за здравето. Идеята е да се избегне научен жаргон, който повечето хора не разбират, и да се свържат нивата на тревога с това, което горещата вълна може да причини на хората.
„Освен физическите интервенции за топлина, наименуването и категоризирането на горещи вълни е най-доброто, което можете да направите, тъй като това е ключът – топлината убива хората и това е така, защото хората не са наясно с мащаба на проблема“, твърдят учените.
Текстът е публикуван в CNN, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
