Русия реагира на задържането на руски журналист от Косово. Отваря ли се втори фронт на Балканите?

„Задържането на руската журналистка от „Комсомолская правда“ Дария Асламова е поредната провокация на „непризнато Косово“ и пример, сочещ, че Прищина изцяло пренебрегва базови демократични принципи, включително свободата на медиите“. Това се казва в разпространено днес изявление на руското посолство в Белград, предаде близката до Кремъл руска агенция ТАСС.

Руската журналистка Дария Асламова е била задържана на границата от косовските власти в нощта на събота срещу неделя. След това е била освободена. Същата Асламова миналото лято нарече хората с евроатлантически възгледи у нас „български нехора“. Вижте повече.

Косово обяви независимост през 2008 година и е признато от над 100 страни. Сърбия и Русия обаче не признават косовската независимост.

Вътрешният министър на Косово Джелал Свечля съобщи снощи, че Асламова е била задържана на границата по подозрение в шпионаж в полза на руското военно разузнаване.

„Нейният опит да влезе в страната, съвпадащ със събитията в северната част на страната, е явно доказателство, че Русия се присъединява към сръбската пропаганда с цел дестабилизиране на нашата страна“, добави Свечля по повод броженията сред косовските сърби заради разпореждането на Прищина да премахнат сръбските регистрационни табели на колите си и да ги сменят с косовски.

По думите на Асламова, цитирана от нейното издание, тя е била освободена и сега пребивава в град Рашка, Сърбия, след като сръбските граничари я разпитвали защо няма в паспорта си отметка за депортация, предаде по-рано ТАСС.

„На 6 август 2022 г. на административната линия между Централна Сърбия и Автономната област Косово и Метохия косовоалбанските „силови структури“ задържаха руската журналистка Д. М. Асламова, специален кореспондент на вестник „Комсомолская правда“. Под измислени предлози косоварите не пропуснаха Д. М. Асламова на територията на областта и отправяйки й абсурдни обвинения в „работа за руските спецслужби“, я държаха и разпитваха в течение на няколко часа, като й забраниха да използва мобилния си телефон и й отнеха за обиск всички лични вещи.

Посолството незабавно информира за станалото намиращите се в областта международни организации, по-специално действащата според резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН Временна административна мисия на ООН в Косово (ЮНМИК), а също така – чрез постоянното представителство на Руската федерация към ООН в Ню Йорк – директно секретариата на ООН“, се казва в изявлението на руската мисия в Белград.

Руските дипломати призовават секретариата на ООН, ЮНМИК, мисията на ОССЕ в Косово, мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово и „ресорните международни организации незабавно да дадат на станалото съответната публична оценка“.

Отваря ли втори фронт на Балканите?

В последните десет години спорът между Сърбия и Косово се разгаря нееднократно. В повечето случаи искрата тръгва от въвеждането на нови гранични правила за хората или за стоките, но дълбоката причина е в неизяснените отношения между Белград и Прищина, посочва „Нойе Цюрхер Цайтунг“ (НЦЦ), цитиран от „Дойче Веле“. Политиците и от двете страни рутинирано се позовават на опасността, произтичаща от другата страна, и размахват саби. След което нещата бързо се успокояват.

Този път обаче геополитическите рамки, в които се разиграват тези отработени конфликти, са по-различни – московската война срещу Украйна и нейният неясен изход създадоха у Запада чувство на застрашеност, което засяга и Балканите. Дали Владимир Путин възнамерява да отвори на Балканите и втори фронт, за да извади от равновесие обърканата европейска съпротива?

Отговорът на „Дойче Веле“ е следният: На пръв поглед това не изглежда изключено.

Сръбският президент Вучич отказва да се присъедини към санкциите срещу Русия, а Москва доставя евтин газ на Сърбия – при положение, че е спряла доставките за други страни. Путин продължава да се ползва със симпатиите на сръбското общество, което възприема войната не като агресия, а като трагична братска война. Путин се опитва да използва сръбския лост, но всъщност Москва не вярва на сърбите, при това с основание. Тъй като Вучич флиртува с руснаците (и китайците), за да има алтернатива на сближаването с ЕС, като същевременно запазва интереса си към Общността, защото знае, че именно от връзките с ЕС, а не от руския газ, зависят и относителното благосъстояние на страната, и неговото собствено бъдеще.

Но ако Русия подчини Украйна, а защитният фронт на ЕС се пропука, положението на Балканите ще стане много по-опасно. Ако съседите на Сърбия – Унгария и България – се отцепят и ЕС загуби от тежестта си като регионален хегемон, ще се отворят вратите за опасно пренареждане на картите на Балканите. Което няма как да премине мирно в контекста на великосръбските и великоалбанските властови претенции, дори Русия да не се намеси директно.

Какво би могла да направи Европа?

Би следвало да направи всичко, за да не загуби Украйна войната и да попречи на Русия да измести сферата си на влияние към Запада, пише НЦЦ. Установеният от Европа ред на Балканите трябва да се запази, а в дългосрочен план е важно страните от Западните Балкани, след провеждането на необходимите реформи, да бъдат приети в общия европейски пазар. При това положение Русия няма да може да се меси в играта, констатира швейцарското издание.

На напрежението в района обръща внимание и експертът за Западните Балкани Михаел Бранд. В „Тагесцайтунг“ политикът от германския ХДС определя оста Република Сръбска – Сърбия – Русия като „войнствена ос“. Ако наистина искаме ефективно да предотвратим още една война на Балканите, мирът трябва да бъде гарантиран от НАТО, подчерта той.

Замразените конфликти могат да припламнат отново

RND също тиражира тезата, че т.нар. „замразени конфликти“ – от Косово до Таджикистан – заплашват да се разгорят отново. От една страна покрай войната в Украйна националистическите сили се чувстват окуражени, а от друга Москва или сама разпалва тези конфликти, или сега не ѝ много е до това да се намесва.

Още международни новини – четете тук.