Мартин Димитров
На снимката: Мартин Димитров.
Мартин Димитров е роден на 13 април 1977 г. в София. Завършил УНСС специалност „Международни икономически отношения“. От 2000 г. работи в Института за пазарна икономика като икономист. През 2005 г. Димитров е избран за народен представител в 40-то Народно събрание от листата на коалицията Обединени демократични сили и до 2007 г. е секретар на парламентарната група.  След присъединяването на България към Европейския съюз, е евродепутат. Като лидер на СДС, в началото на 2009 г., Мартин Димитров става съпредседател на новоучредената политическа коалиция от партии Синята коалиция. Бил е част от политическото ръководство на дясното обединение Нова Република от януари 2017 г. Народен представител от „Реформаторски блок“ в 43-тия Парламент и  от „Демократична България“ в 45-тото, 46-тото и 47-мото Народно събрание. Председател на Комисията по икономическа политика и иновации в последния 47-ми Парламент.

Г-н Димитров, за малкото време, което имаше служебния кабинет, успя ли да покаже желанието си за завой към Русия през “Газпром”?

Завоят към Москва вече личи. Още в първия ден си ден служебният кабинет се опита да представи нещата, сякаш има някаква много тежка енергийна криза. Енергийна криза няма – има проблем само с доставките на природен газ, а енергетиката включва много компоненти. Опитаха се да кажат, че едва ли не има тежка икономическа криза, докато всъщност има растеж на икономиката и стабилни макропоказатели.

Служебното правителство се опита да начертае една апокалиптична картина, за да може да оправдае бъдещ завой към руския газ, несъзнавайки, че по този начин биха поели най-голям риск. Това, което Москва прави в момента, е да намалява, ограничава, спира количества газ. Ако правителството приема ултиматума на Москва и прати в рубли, ще допусне най-сериозния риск. Тогава наистина може да няма природен газ през зимата.

За Германия например количествата постоянно намаляват. Важно е да се види голямата картина. Голямата картина започва много преди войната и безумната агресия на Русия спрямо Украйна. Още преди войната Русия системно намаляваше количествата газ, които изнася за Европа. Това е било подготвяно, част е от хибридната стратегия на Русия. Целта е била цената на газ да се повиши много. Част от анализа, който в Москва очевидно са направили, е, че Европа няма достатъчно терминали за втечнен газ и докато ги изгради, ще мине поне година. През тази година Москва ще може да спира количества, да предизвиква нарастване на цените и т.н. Всичко това е планирано.

Основната задача на всеки служебен кабинет е да подготви изборите. Според Вас действията на служебното правителство обаче помагат ли на дадени политически субекти да вървят напред?

Лично мен ме притеснява, че вместо този служебен кабинет да се постарае да свърши основната работа, която действително е подготовка на изборите и другата основна работа – да провери възможностите за купуване на допълнителни количества азерски газ, да приключи газовата връзка с Гърция и да купи колкото се може повече втечнен газ на максимално добри цени, изведнъж те се захванаха с други неща, като смениха почти всички областни управители, смениха шефовете на НАП и Агенция “Митници”.

Тези промени в държавната администрация са изненадващи, първо, защото е странно откъде служебния кабинет разполага с толкова хора за всички тези позиции. Второ, притеснявам се как ще се изпълняват основните задачи, които изброих, предвид че изглежда сякаш фокусът на служебния кабинет е различен – те се занимават изключително с кадруване.

Казахте, че криза в енергетиката няма, но все пак – в какво състояние е тя? Ако седемте карга с втечнен газ влязат у нас, това достатъчно ли ще е или ще има нужда от допълнителни количества?

Правителството трябва да направи няколко много конкретни неща. Първото е да види дали освен сигурните 1 млрд. куб. метра азерски газ, може да се купи допълнително около половин милиард, както се твърди. Ако е така, това е страхотна новина – трябва веднага да се направи.

Второ, трябва да се види какви са свободните количества втечнен природен газ. В момента има допълнителни капацитети на терминалите за втечнен газ в Гърция. Те трябва да се закупят веднага, за да не се окаже късно. Това трябва да се направи още през август, за да се осигурят допълнителни количества.

Трето, важно е да се говори с Европейската комисия и да се поиска тя да продължи да договаря газа за цяла Европа. Европейската комисия може да постига по-добри цени, купувайки по-големи количества – така цената пада.

Четвърто, трябва освен с Гърция, да се говори с Турция за ползване на техния инструментариум за пренос на газ, включително терминали за втечнен газ. Положението при Турция е особено, но е важно да се проведат разговори.

Пълните количества азерски газ могат ли да влязат у нас, ако не бъде приключен интерконекторът с Гърция?

В момента купуваме азерски газ. Интерконекторът с Гърция няма Акт 16, но България купува азерски газ – просто по друго трасе през Гърция. Разликата е, че когато интерконекторът бъде готов, ще важат цените по дългосрочния договор, който имаме с Азербайджан. В момента, в който интерконекторът е готов, България ще може да купува на по-благоприятни цени. Освен това, трябва да опитаме да купим половин милиард кубически метра допълнителни количества азерски газ, ако ситуацията го позволява.

“Демократична България” организирахте протест именно срещу газовата политика на служебния кабинет. Демонстрациите продължават следващата седмица. Какво се надявате да постигнете?

Служебният кабинет трябва да разбере, че цяла Европа търси алтернативи на руския газ. Тези, които избраха да платят в рубли – подчертавам, че това не бяха държавни компании, си усложниха положението. Никой не реши проблемите си по този начин. Служебният кабинет трябва да е наясно с това. Няма парламент, но има публичен контрол. От “Демократична България” искаме служебният кабинет да има ежеседмична отчетност какво са направили, какво смятат да правят с необходимите аргументи за това.

Най-важното е служебният кабинет да информира обществото предварително за своите действия, за да има контрол върху неговата работа. Важно е да не ни изненадват с някой безумен ход, при който връщането назад да е трудно.

В хипотеза, че служебният кабинет започне разговори с “Газпром” или реши да приеме плащане в рубли, колко години назад ни връща това и има ли измъкване?

Проблемът може да бъде много голям и има два компонента. Първият е, че действащият ни договор с “Газпром” е до края на годината. Ако приемат да плащат в рубли, това ще касае период до края на годината. Има огромна опасност и количествата да не бъдат доставени, какво става в цяла Европа. Вторият въпрос е да не подпишат дългосрочен договор с “Газпром”. Това може да донесе сериозни рискове на България.

Това е служебен кабинет, но той има правомощията на редовно правителство. Това ме притеснява – да не ни обременят с този ангажимент в тази сложна ситуация. Именно затова казах, че решението е да информират ежеседмично какво смятат да правят, за да има контрол от цялото гражданско общество.

Още актуални интервюта – четете тук.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук