Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 година в София. Произхожда от семейство, репресирано след 9 септември 1944 година. Завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“ и работи като адвокат. През 1997 година е избран за народен представител от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно събрание. От 1999 до 2001 година е министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов.
Адв. Йорданов, вчера сутрин двама полицаи загинаха, докато изпълняваха служебните си задължения. Има информация, че автобусът, който ги помете, е трябвало да бъде проверен, но не е бил. Можем ли да говорим за грешка на МВР?
Очевидно е, че може да се говори за грешки, защото се разбра, че става въпрос за превозно средство в чужди регистрационни табели. Явно е, че няма осъществен контрол така, както би следвало да се извърши.
Тепърва трябва да се изяснява по какъв маршрут е преминал въпросният автобус и дали в този участък на движение е бил подпомаган по някакъв начин от държавни служители – тук имам предвид не само служители на МВР.
Разследващите трябва да установят всички факти, които е възможно да бъдат установени, за да може да се разбере откъде тръгва автобусът, как бежанците са били натоварени в него, от кого са били натоварени, при какви условия, кои са хората, свързани с цялата тази дейност.
Подозирате ли обвързаност между т. нар. каналджии и служители на МВР, а може би и местна власт, прокуратура?
Не мисля, че е необходимо да има контакт с прокуратурата в този случай, поне не в предварителната фаза. Ако се търси нещо в тази плоскост, то ще се търси, ако има проблем в разследването.
Естествено, за мен е трудно да повярвам, че ръководствата на местните полицейски структури и местната власт не са наясно с това кои са каналджиите на тази територия.
Вчера Христо Терзийски, бивш вътрешен министър на ГЕРБ, по чието време пребиваха студенти зад колоните на Министерския съвет, днес обвини Бойко Рашков за случилото се вчера – може ли да говорим за вина на министри?
Можем да говорим за вина на министри и тя е на всички министри, които ГЕРБ назначиха в продължение на 12 години. Състоянието на МВР към настоящия момент се дължи основно на ГЕРБ.
Техният лидер беше главен секретар на министерството от 2001 до 2005 година, след това през 2009 година ГЕРБ поеха властта в държавата. Начело на Министерството на вътрешните работи заставаха хора с най-различни екзотични професии, несвързани по никакъв начин с правоохранителната дейност.
С какво трябва да започне реформата в МВР – с промяна на назначаваните години наред кадри на ГЕРБ или с нещо друго?
Ако се сменят кадрите, назначени от ГЕРБ, това означава да се изгради едно изцяло ново министерство. Не знам кой би останал там. Около 97% от служителите в МВР са назначени от ГЕРБ.
По-скоро, ако се прави реформа, трябва да се подобри организацията на работа, да е осъществява много по-сериозен контрол върху работата на служителите и там, където се види, че някой не е за длъжността, която заема, да бъде преназначен, а в тежки случай, ако се налага, и отстранен от длъжност.
Другата критика към Рашков е, че през последните два месеца мигрантският натиск се е увеличил, Вие самият забелязвате ли през последните години някаква цикличност на мигрантските потоци?
Има спадове, има и уличения. Това се дължи на процеси, които в общия случай са извън България. Войната в Украйна например няма как да не даде отражение върху негативни процеси, каквато е нелегалната миграция.
Говорителят на главния прокурор вчера не успя да даде информация колко са осъдените за каналджийство у нас. Колко беше направено за съдебната реформа и какво още може да е направи, така че и за каналджийство, и за всякакви други престъпления да има по-ефективно правораздаване?
Съдебната реформа е един тежък проблем, тъй като, по мое мнение, ГЕРБ бяха най-слаби именно в областите правосъдие и вътрешна политика, не че в другите са цъфнали и вързали. Няма един изявен юрист в България, който да се е присъединил към ГЕРБ. Спомняме си тъжния епизод с барниръбълската конституция, за която разместиха няколко текста на действащата Конституция, написаха шест-седем доста абсурдни текста, това нещо ни се представи като проект за нова конституция, а в него нямаше нищо ново. След като проектът беше представен, всички негови автори се скриха и никой не заяви, че е работил по въпросния текст.
Ако в този момент участвах в политическия процес, бих инициирал дискусия между партиите, които ще намерят място в следващия парламент според социологическите прогнози. Тази дискусия би била съсредоточена върху евентуални изменения на Конституцията, за да се разбере какво вижда всяка една партия като вариант и да се търси съгласие.
Ако се намери някаква пресечна точка, то тогава би следвало да се търси свикване на Велико Народно събрание. При положение, че последните парламенти издържат по няколко месеца, не виждам къде е проблемът, ако имаме конкретни, добри идеи за промяна в Конституция, да се пристъпи към свикване на Велико Народно събрание и към постигане на резултат, който да помогне за една действителна съдебна реформа. Съдебна реформа без изменения на Конституцията няма как да се получи.
Още актуални интервюта – четете тук.
Има нужда от разреждане
Яко прореждане затовса сме стигнали на това дередже