Вчера служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов съобщи по Нова телевизия, че ще поискаме около 130 млн. евро от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, който помага на страни, попаднали в бедствие, като наводнението в Карловско.
Интересно е мисленето на нашия народ, който смята, че е съвсем естествено от хазната на Европейския съюз да ни се изпратят 130 милиона евро, понеже българската държава не си е свършила работата, и е позволила незаконната сеч и затлачването на реките, довело до разрушителните наводнения.Типично за нашето управление е да не се предприема нищо, докато не е вече късно. Отново след дъжд – качулка!
ЕС най-вероятно ще ни изпрати тези пари, понеже представлява модерна и състрадателна организация, основана на ценности като взаимопомощ и опазване и подобряване на качеството на околната среда. Освен това има предвиден фонд за това. За разлика от българските власти, европейските са предвидили, че подобни бедствия са възможни и са отделили пари за тази цел.
Оказва се, че България, като част от семейството на ЕС, разчита на много по-голяма сигурност и живее много по-спокойно, по европейски. Прагматизмът обаче, свършва там, където започва любовта.
Въпреки изразяваната от поне половината партии, начело с Копейкин и Нинова любов към Русия, на никой и през ум не му минава да иска помощ от нея. Тук бихме могли да добавим и президента Радев, но при него тази любов е по-прикрита.
Путин не само няма да им даде помощ, ако поискат – от една страна, защото няма пари, от друга, защото не го интересуваме. Става въпрос за такова презрение и неуважение, че от Русия дори не желаят да отговорят на хленчовете на служебното правителство да ни продаде газ по договор, който сме сключили. Това се е превърнало в характерно поведение на руската държава спрямо България в последните години – само да изисква, да настоява, да получава, но не и да дава.
Въпреки това, ние с всякакви въртеливи движения искаме да ѝ даваме нашите пари. Пример за това е връщането на уговорени американски танкери с евтина газ, за да платим вместо това на Русия, за руски газ. Освен това България изигра централна роля в изграждането на „Турски поток 2“, за своя сметка, като по този начин спести 150 милиона годишно на „Газпром“, и помогна за налагането на руския газов монопол в Източна Европа. За съжаление всички тези действия са за сметка на националните интереси и джобовете на българите.
Като сравним двата типа поведение спрямо България – това на ЕС, от който сме част и който е наш партньор, и на путинска Русия, започваме да се чудим от къде идва съвременната българска русофилия и има ли тя общо със здравия разум и политическите и житейски реалности.
