Нали съм в режим на ремонт, на етап сваляне на тапети. Аз хубаво ги свалям, обаче отдолу излезнаха фрески. Да не казвам голяма дума, но тия в Сикстинската капела бледнеят, все едно детенце си е играло да шарка там. При мен е красота, ви казвам. Като ги видях фреските, направо ходих да връщам тапетите. Обаче работата се разчу и идват разни навлеци вкъщи и се снимат, качват снимките по мрежите. Изгубихме спокойствието на домашния уют. Една нощ минаха едни корейци и тропат по вратата в три през нощта: „Ние за фреските, извиняваме се, обаче преди малко кацнахме от Шанхай и утре отиваме към Париж“. Разбирате добре, че беше естествено да сложим входна такса. Приходите тръгнаха, обаче дойдоха от Министерството на културата, гледат стените, цъкат с език и го обявиха за обект с национално значение.
Сега холът ми е включен в Стоте национални обекти, в малките книжки е номер 52, печат слага домоуправителят. Може и марка, ама е 2 лв. Големите специалисти, даже и от Лувъра идваха, са категорични – това е работа на Микеланджело, датираха я три седмици след рисуването на таваните във Ватикана. Демек там е загрявал, а тука е отпуснал ръката. И ни изхвърлиха от жилището – викат: „Няма как, никой не може да живее в музей“. Какво да правим – докато намерим решение, слезнахме в мазето временно, докато намерим квартира, обаче ония вървят по нас и разчепкаха стените с чукчета и четки, вдигнаха прахоляк. И там проблем – излезнаха йероглифи. Пак специалисти, пак датиране, пак микроатомен анализ за определяне на епоха. И какво – шарките по мазето били от времето на египетските фараони, но не могат да кажат Аменхотеп или Рамзес II. Били се разширили много по онова време и баш тука им била вилата. Като пекнело египетското слънце, и фараоните са идвали в моето мазе на хлад. Пак национален обект. И от мазето ме изгониха…
Отчаях се и викам на жената: „Айде, временно ще обитаваме колата“. И големите специалисти пак вървят по нас, щот, нали, били сме златни кокошки, всичко било специално около нас. Гледат колата – една хонда сивик, вдигнаха капака, зачистиха маслото около двигателя, направиха едни справки в едни таблетчета и казаха:
– Не може да спите в колата, с тая кола са карали Брежнев, като е идвал в България…..
Започнах да се карам с тях, че по негово време не е имало хонди.
– Може, но я погледнете – двигателят е волгов, рамата е същата.
Гледам, пуля се и се съгласих.
Взеха и колата и ми дадоха един фургон да спим в него.
После и фургона взеха – оказа се, че Тодор Живков бил спал в него през партизанския му период.
Вдигнах ръце.
Калин Василев
