Близкоизточни медии препечатват съобщение на АФП, която разпространява материал от Телеграм на група сирийски бежанци в Турция. На 10.09. 2022 чрез специален канал в тази социална медия анонимни организатори призовават за създаването на група, която да достигне до Европейския съюз. Самият канал е създаден преди шест дни и вече има над 70 000 последователи. Вдъхновителите на инициативата призовават хората да носят спални чували, палатки, спасителни жилетки, вода, консерви и комплекти за първа помощ. Пред АФП един от организаторите, 46-годишен бежанец, пожелал анонимност заявява: „Ще обявим похода, когато дойде време да тръгнем.“ В същото време той добавя: „Походът ще е разделен на групи по 50 души, които ще бъдат ръководени от един водач. Ние сме в Турция от 10 години. Ние сме защитени, но западните страни трябва да споделят тежестта.“ В социалните медии, ползвани от сирийските бежанци в Турция, се говори за „похода на светлината“ или „похода на надеждата“.
Преди дни сайтът на турския телевизионен канал TGRT оповести, че вече над 25 000 сирийски бежанци са напуснали Турция по посока Европа през последния месец. В Турция официално живеят над 3,7 милиона сирийски бежанци. Много сирийски бежанци в Турция се опасяват, че ще бъдат върнати обратно в страната си, особено след неотдавнашната промяна в позицията на Турция по отношение на Дамаск. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че се готви да върне един милион сирийски бежанци на доброволен принцип.
В обширен материал на журналиста Ибрахим Хаил в сирийския опозиционен сайт Orient.net се дават подробности за засилената емиграционна вълна на сирийците към Европа. Сириецът Ибрахим ар Рашад, който е успял да достигне до Западна Европа, след няколко неуспешни опита, разказва своите патила пред въпросния журналист. Едновременно с това той дава препоръки на онези свои съграждани, които имат същите намерения. Мнението на ар Рашад е, че има три пътя за достигане до Западна Европа. В момента най-добрият начин за емигриране от Турция е през България. Според него през нея пътуването е по-безопасно в сравнение с това през Гърция. Това се дължи на два фактора. Първият е отношението на българските граничари, което е чувствително по-добро от това на гръцките, описано като „чудовищно“. Вторият фактор е релефът на страната, който е по-благоприятен за преминаване, в сравнение с гръцкия.
Ар Рашад описва и начина на организиране на преминаването. Началната точка е т.нар. брокер, чийто офис принципно е в Истанбул. Последният изпраща кандидат-бежанеца при някой от неговите контрабандисти, който му осигурява временно жилище в големия турски град. Там се чака „бройката да се попълни“. Когато това стане факт, с коли на контрабандиста през Одринския вилает групата се откарва до българската граница. Пресича се границата /оградата-бел.авт./ най-често със стълба и след това водачът, чрез GPS, води групата до определена точка на границата. След това хората се превозват до българската столица София.
Там кандидат-бежанците спят в квартира, осигурена от контрабандиста. На следващия ден отново с GPS достигат до сръбската граница. На границата имат определени точки, през които преминават и така отново с коли достигат до столицата Белград. Там остават за един по-дълъг период, в лагери или хотели, в подготовка за преминаването им в Унгария. Вече преминали там, те избират накъде в Западна Европа ще продължат своя път. Те планират да подадат молби за убежище в Германия, Холандия или Швеция.
Що се отнася до втория път, ар Рашад отбелязва, че той се реализира през Гърция като разпределителната точка е Солун. След това се избира път през Северна Македония или Албания и отново се пристига в Сърбия. Там групите се сливат.
Третият път е морски. От Турция се достига до гръцкия остров Родос, а оттам се стига до столицата Атина. Там чрез фалшив паспорт /очевидно има лаборатория за тяхното изработване – бел.авт./ се пътува директно до Западна Европа. Може и да се предпочете пътуване до Солун /очевидно за тези, които разполагат с по-малко средства – бел.авт./ и оттам по познатия път.
Според един от контрабандистите с опит, цената на пътуването варира съгласно уменията /т.е. услугите – бел.авт./, които предлагат контрабандистът и брокерът. Зависи и от финансовите възможности на кандидат-бежанеца, но също така и от обстоятелствата /т.е., избрания път – бел.авт./
Въпросният контрабандист добавя, че някои кандидат-бежанци се опитват да се крият в камиони, с или без знанието на шофьора, особено в България и Гърция. Това им спестявало големи разходи. Той обяснява, че някои бежанци предпочитат да тръгнат сами, само с помощта на GPS или на по-малки групи. Тогава разходите са само за лични нужди /храна и вода – бел.авт./ и транспорт. Обикновено в този случай сумата достига средно 3 500 евро.
Цената на преминаването с помощта на контрабандисти варира между 8 и 9 хиляди евро. Сумата е разпределена на етапи. Първият етап, този от Истанбул до Сърбия, струва около 4 500 евро. Вторият, от Белград до западноевропейска държава, зависи от дестинацията, варира от 1 500 до 3 000 евро.
Според автора на материала Ибрахим Хаил в момента сирийците в Турция, независимо дали имат турско гражданство, документи за временна закрила, или нямат никакви документи, са стимулирани да напуснат Турция. Все пак онези, които имат турски паспорти си спестяват изпитанията от първия етап. Поради безвизовия режим между Турция и Сърбия от средата на август те си купуват двупосочен самолетен билет до Белград. От там обаче отново се присъединяват към останалите сирийски кандидат-бежанци, тъй като за турските граждани има визов режим в Европа.
В разказа на Хаил се добавя и свидетелската информация на младия сириец Мусааб, който едва на четвъртия път успява да достигне до Сърбия. Той разказва за ужасите, които е преживял на гръцката граница. Без да дава детайли, се подразбира, че просто е избрал за преминаване България пред Гърция. Сега Мусааб бил в Австрия, където е пристигнал преди три месеца и чака решение за получаване на статут.
Не такъв е бил късметът на Исмаил Абдула. Той разказва своите преживявания на българската граница. Според неговите думи, когато той бил заловен от българските граничари, е бил настанен в стая за кучета и бил подложен на психологически натиск. В гората /очевидно в планинските местности до границата – бел.авт./ видял две мъртви тела. Не казва каква е причината, но споделя, че хората ги е било много страх от змии, глигани, кучета и скорпиони. Сириецът добавя: „Първият ми опит продължи 9 дни, 3 от които пиех мръсна вода. Вторият опит продължи 6 дни. И двата пъти аз и моите спътници бяхме бити, а телефоните и парите – взети.“ Все пак Абдула не смята да се отказва. След като е отново в Турция, той се подготвя за пореден път да тръгне към заветната Западна Европа. Не казва обаче дали ще смени пътя, след като с българските граничари не му е провървяло.
В авторския материал на Хаил се цитират и други двама сирийци, които все още са на територията на Турция. Първият, Ахмед Х., който е получил турски паспорт и е завършил Истанбулския университет заявява, че той постоянно е обект на расистко отношение в турското общество. Дори в държавните институции Ахмед Х. бил третиран като втора категория турски гражданин. Бил принуждаван да обяснява непрекъснато защо бил в Турция. Вторият, Али, живеещ в Хатай, е категоричен, че за него няма бъдеще в Турция. Всички те са потенциални мигранти към ЕС.
Текстът е на проф. Владимир Чуков, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
