Рой Бенавидес е един от най-смелите мъже раждани някога. Няколко пъти той се среща със смъртта, но напук на всички човешки закони успява да я излъже. Освен това спасява много животи с безстрашните си действия по време на войната във Виетнам.
Рой е роден на днешната дата през 1935 г. в Тексас, САЩ. Майка му е индианка, а баща му – мексикански фермер. На 7 години остава кръгъл сирак, след като първо татко му, а след това и жената, която го е родила, умират от туберколоза. Той и по-малкия му брат се местят в Ел Кампо, където заедно с осем техни братовчеди са отгледани от чичото, лелята и дядо си. Като дете работи чистейки обувките на местната автогара, помага във ферми в Калифорния и Вашингтон и продава в магазин за гуми в Ел Кампо. На 15 години спира училище, за да се труди на пълен работен ден, а на 17 постъпва в Тексаската армия по време на Корейската война. През 1959 г. се жени за половинката си Хилария, а след това е назначен в 82-ра въздушна дивизия във Форт Браг, Северна Каролина. Там той тренира здраво за елитните части, в които впоследствие е приет.
През 1965 г. е първата среща на Рой „очи в очи“ със смъртта. Пратен е в Южен Виетнам, където стъпил на сухоземна мина по време на патрул, но се разминал с най-лошото. Пострадали единствено краката му. Веднага е върнат в САЩ, където лекарите категорично му казали, че никога повече няма да може да ходи и ще остане парализиран. Те дори го посъветвали да си изготви документите за инвалидна пенсия.
Бенавидес не се доверил на медиците и започнал всяка нощ да прави опити да тренира, въпреки категоричните им забрани. Ставал от леглото си и пълзял по земята до стената, където помагайки си с ръце, лакти и брадичка, опитвал да се изправя. Край него го подкрепяли негови колеги, много от които били трайно парализирани или с липсващи крайници. Започвал с размърдване на пръстите, а след това опитвал и с глезените. Болките били ужасяващи, но, често облян в сълзи, той продължавал битката. Още на следващата година е изписан от болницата и веднага поискал да се върне във Виетнам. Това станало едва през 1968 г., въпреки че болките в пострадалите му крайници продължавали да са много сериозни.
На 2 май 1968 г. Рой прави най-големия си подвиг, когато се проявява като истински Рамбо. Нашият герой чува по радиостанцията зова за помощ на 12-членен патрул на специалните сили, който е заобиколен от батальон от 1000 души. Решен е да им помогне на всяка цена. Хеликоптерът го оставя на вражеската територия, въоръжен само с нож и торба с лекарства за пострадалите. Бенавидес успява да изведе осем войници, спасявайки живота им. Битката продължава цели шест часа, а Рой неколкократно е повален от вражеската стрелба, но продължава с плана за евакуация. Успява да заведе войниците до хеликоптера, но в този момент пилотът е убит, а машината е уцелена в двигателя. Американецът вика друг хеликоптер по радиостанцията.
Докато той дойде обаче минава доста време. В изпълнение на заповед Рой отива до убития командир да прибере секретни документи, като през това време е улучен два пъти от куршуми. Накрая е нападнат от виетнамски войник, който го наръгва с щика си. Като истински Чък Норис обаче успява със сетни сили да го прободе смъртоносно с ножа си. В крайна сметка хеликоптерът идва, а войниците са изведени от „ада“. След приключване на акцията, Рой е откаран в базовия лагер, където е обявен за… мъртъв. Когато обаче докторът тръгва да затваря торбата с трупа му, „покойникът“ се изплюва в лицето му. По тялото му са преброени 37 рани от куршуми, щикове и шрапнели.
Заради подвига си той получава много ордени за храброст от САЩ, сред които „Пурпурно сърце“. Той е предложен и за Медал на честта от свой колега от специалните части през 1973 г. Срокът, предвиден в устава за времето от извършения подвиг до връчването на наградата, обаче е изтекъл и му предлагат друг орден. От армията все пак са склонни да връчат отличието на Рой, ако се намери жив участник и свидетел в 6-часовата битка. Нашият герой е сигурен, че такъв вече надали може да намери и се примирява. Години по-късно обаче съдбата го възнаграждава. Свидетел е намерен – бившият войник от неговата част Брайън О`Конър, който е бил тежко ранен в битката и Бенавидес го е мислел за мъртъв. След възстановяването си човекът се преместил във Фиджи, а по време на една почивка в Австралия през 1980 г. съвсем случайно попада на препечатана статия за подвига на своя колега и за отказания му орден. Той веднага се връща в САЩ и с 10-страничен свидетелски доклад, в който разказва и най-малките подробности за битката, помага правдата да възтържествува. Така през 1981 г. Роналд Рейгън връчва заслуженият Медал на честта на Бенавидес.
След битката във Виетнам Рой продължава да служи на армията на родината си до своето пенсиониране.
Умира в болница във Форт Сам Хюстън на 29 ноември 1998 г.
За още интересни статии и материали харесайте страницата на Debati.bg във facebook!