Дълъг около 18 километра и по-висок от Статуята на свободата, Керченският мост към окупирания Кримски полуостров е перлата в короната на инфраструктурните проекти на Владимир Путин – определян в руските медии като „строежа на века“.
Когато руският президент откри пътния му участък на 15 май 2018 г., преминавайки по моста с оранжев камион „Камаз“, той се похвали с неговото значение.
„В различни исторически епохи, дори при царските жреци, хората са мечтали да построят този мост. След това те се върнаха към тази [идея] през 30-те, 40-те и 50-те години на миналия век. И накрая, благодарение на вашия труд и вашия талант, чудото се случи“.
Силно защитаван от началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, мостът е смятан за достатъчно важен, за да може Москва да предупреди за репресии, ако мостът стане обект на нападение.
Но в събота сутринта, при все още неясни обстоятелства, огромна експлозия разтърси Керченския мост, като срути част от пътното платно в Керченския проток под него и подпали цистерни с гориво на влак, преминаващ през втория железопътен участък на моста.
Огромното значение на щетите по моста, за които косвено заяви високопоставен съветник на украинското президентство, ще стане ясно през следващите часове и дни -ще стане ясно и дали Москва се чувства принудена да отвърне на атаката.
Непосредствено след това много анализатори побързаха да отбележат времето на взрива, който се случи ден след като Владимир Путин отбеляза 70-ия си рожден ден на фона на поредица от унизителни скорошни поражения на източния и южния фронт на агресивната му война срещу Украйна, в която се наблюдава мащабно руско отстъпление.
Това се случва и след руските ядрени заплахи и едва седмица след като Путин подписа указ, с който незаконно обяви, че е анексирал четири украински провинции.
Но предполагаемият отпор на очевидната атака е по-значим от просто символичен. Мостът е ключова логистична линия за снабдяване не само на руските сили в окупирания Крим, но и на други места в Южна Украйна, където през последните дни руските сили са в отстъпление, дори когато основната линия за снабдяване от континентална Русия, включително влаковата линия до Мелитопол, е подложена на все по-голям украински натиск.
Това значение не е останало незабелязано за жителите на Крим, които с разпространението на новината се втурнаха към бензиностанциите, за да заредят автомобилите си.
Макар че има и други начини за снабдяване на Крим, включително пристанищата му, повредата на моста е от огромно значение за място, което до неотдавна беше смятано от Русия за недостъпно за Украйна.
Това обаче се промени през последните месеци. Нападението срещу военновъздушната база в Саки през август накара руските туристи масово да напуснат плажовете на Крим, което доведе до задръстване на моста с километрични опашки. Изглежда, че някои руски военноморски сили също са били дискретно преразпределени, тъй като войната се приближава все повече.
Големият въпрос е как ще реагира Москва, но той се очертаваше все по-силно, тъй като през последните седмици Украйна успешно предприе контраофанзива на фона на нарастващото безпокойство сред руския елит и коментаторите относно воденето на войната от страна на Путин.
През април Дмитрий Медведев, бивш руски президент и министър-председател, а понастоящем заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, заяви: „Един от украинските генерали говори за необходимостта да се нанесе удар по Кримския мост. Надявам се, че той разбира каква ще бъде ответната цел“.
Най-малкото това е огромна пропагандна победа за Киев, която ще бъде изтъкната като знак, че не само не се страхува от ядрените заплахи на Путин, но и че вярва, че печели войната.
Текстът е публикуван в „The Guardian“, а негов автор е Питър Бемонт. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
