Георги Ангелов е роден през 1979 година. Завършва финанси в УНСС, работи в Института за пазарна икономика, а понастоящем е старши икономист в институт “Отворено общество”. Основните му интереси са свързани с данъчна политика, реформи и икономическо развитие. Участвал е в множество български и международни изследователски проекти.
Г-н Ангелов, след агресията на Русия в Украйна въпросът за европейската енергийна солидарност излезе на преден план. Какво значи това понятие, какви са практическите измерения на енергийната солидарност в Европа?
Преди тази година не се е налагало да се проявява голяма енергийна солидарност. Основното в предишните години е, че усилията бяха насочени към финансиране на нови проекти за алтернативни доставки на газ и енергийна инфраструктура. Включително българската газова връзка с Гърция беше подкрепяна и финансирана в голяма степен от Европейския съюз. Същото важи и за терминала за втечнен газ в Ревитуса, Гърция, за газопроводите, които свършват в балтийските страни, в Полша, в Норвегия. Преди войната солидарността се изразяваше в това, че се инвестираха средства в нова инфраструктура, която да позволи в бъдеще да се получават алтернативни доставки на газ.
Също така, преди години имаше и антитръстово дело срещу „Газпром“ (б.р. началото беше през 2012 г.), което отслаби пазарния монопол на „Газпром“ и позволи всички проекти за алтернативни доставки да започнат да се случват, включително и газопровода от Азербайджан до Гърция, Италия и България. Антитръстовото дело на ЕС срещу „Газпром“ отслаби хватката на „Газпром“ върху нашите страни, което позволи да се реализират тези проекти. Сега се оказва, че те са много полезни, въпреки че в миналото старите газовици бяха скептични, твърдяха, че няма смисъл от газовата връзка, от газопроводите, от азерски газ. Благодарение на това, че ЕС подпомагаше и финансово, и морално, и по всякакъв начин тези проекти – включително със завеждането на антитръстово дело, тези проекти, от които България бере плодовете, се случиха.
Цената на природния газ другата седмица – в края на месеца, буквално ще спадне наполовина спрямо цената през септември, когато газовата връзка с Гърция не беше влязла в сила. Вече усещаме ефекта от това, че когато има алтернативни газови доставки и конкуренция, цените са много по-изгодни.
По предложение на Европейската комисия се обсъжда въвеждането на таван на цените на природния газ. Това решение добро ли е за България?
България в голяма степен е облагодетелствана от това, че имаме достъп до алтернативни доставки през новия газопровод с Гърция, както и през терминалите за втечнен газ на Гърция и на Турция. При нас го няма проблемът с липсата на инфраструктура, по която да дойде газ. България вече има инфраструктура, по която могат да дойдат много по-големи количества газ, отколкото на нас са ни необходими.
Имаме възможност да получаваме по-ниски цени, тъй като няма дефицит на инфраструктура. За да получим по-ниски цени, трябва да има излаз на световния пазар, което означава да имаме слотове на терминала в Ревитуса, а догодина – и на новия терминал за втечнен газ в Александруполис, в който България е акционер. Когато имаме достъп до световните пази, ще изчезне премията, която се плаща от Западна Европа – най-вече от Германия, заради дефицита на инфраструктура за газ. България е в привилегирована позиция, въпрос на умения на „Булгаргаз“ е да се възползва от нея.
По отношение на тавана на цената на газа, той е свързан с това, че заради липсата на инфраструктура цената в Европа е по-висока от цената извън Европа. Поради това че има малко терминали за втечнен газ, се получава тясно място, в което няма достатъчно предлагане на газ вътре в континента, въпреки че особено в Америка цената е много по-ниска. Това е идеята на тавана на цената – да се намали надбавката, която се получава от липсата на инфраструктура, временно, докато се изгради инфраструктура.
Това е теорията, въпросът е, че все още не знаем детайлите как би работил такъв таван. От таван на цените може да се получи обратен резултат, ако той не е измислен, както трябва. Ако е по-нисък от пазарната цена, тогава може да се получи допълнителен дефицит на газ, съответно цената може да е по-ниска, но да няма количества. Това би създало още по-големи проблеми. Ако в Европа, където се произвежда много ток от газ, няма газ, цената на тока ще се вдигне. Детайлите трябва да се изяснят.
Положителното в момента е, че цената на природния газ пада драстично в последните дни в пазарите в Европа, тъй като газохранилищата вече са пълни. Изграждането на нови газопроводи също върви много бързо. Ако още няколко дни цените продължат да падат, може да се окаже, че няма нужда да се въвежда таван на цените на газа. Разбира се, най-добрият вариант е да имаме повече газопроводи, терминалите за втечнен газ в Германия да се изградят, за да не се получава проблем с дефицит и с премия.
Споменахте, че се наблюдава спад в цените на природния газ, преди дни имаше и спад в цените на електроенергията за бизнеса. Възможно ли обаче връщане към цените от преди войната?
Струва ми се, че в момента, в който се устойчиво се разреши проблемът с газа – когато няма дефицит на газ, няма високи цени, автоматично ще се реши проблемът с тока. В момента токът е скъп заради скъпия газ, защото в Европа голяма част от тока се произвежда от газ. Съответно, когато газът е скъп, поскъпва и тока. Сега наблюдаваме обратния процес – при поевтиняване на газа, следва и поевтиняване на тока. Не е невъзможно да видим такова нещо, особено след края на зимата. Когато зимата свърши, нещата ще се нормализират много бързо, защото и потреблението на енергия драстично спада, няма отопление.
Въпросът обаче е какво да се прави в рамките на зимата. Дори и ако след зимата очакваме подобрение, нови проекти, нови инвестиции, повече предлагане, трябва да решим какво да се прави в рамките на зимата. Струва ми се, че е твърде оптимистично да смятаме, че през зимата – в най-голямото потребление, цената ще се върне на нивата от преди войната. През зимата ще трябва да се вземат мерки.
Единият тип мерки е като тези, които България прилага – да се използват свръхпечалбите от производството на електроенергия, за да се дават компенсации на бизнеса, така че той да не усеща покачването на цената. Другият вариант е директно да се предоставят средства на домакинствата под формата на социални помощи или директни плащания, така че да бъдат компенсирани. Различните държави вероятно ще изберат различни пакети, но така или иначе тази зима ще трябва да наложат мерки. Не трябва да разчитаме, че цената ще се нормализира толкова бързо и не трябва да се прави нищо. Напротив – по-скоро ще трябва да има мерки. И Великобритания започва да прилага пакет на стойност десетки милиарди паунда, и България го прави вече една година. Повечето европейски държави ще бъдат принудени да го направят през зимата, защото при тази скъпа енергия, домакинствата, както и малките и средните бизнеси, не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата. Ако малкият и средният бизнес фалират, напролет, когато ситуацията се възстанови, няма да има как да се възстанови икономиката.
Както при коронавируса имаше временни мерки, докато мине тежката криза, и те проработиха, така и сега трябва да има временни мерки за зимата, докато не мине най-тежкият период, след което нещата ще се нормализират.
В понеделник от прессекретарията на президента Радев разпространиха съобщение за негов конферентен разговор с Шарл Мишел, в който Радев настоял „държавите да поддържат енергийната си автономност“. Какво всъщност е поискал българският президент от председателя на Европейския съвет?
В днешния свят е трудно да се поддържа енергийна автономност. Ето например България е изцяло зависима от вноса на газ и петрол, но пък произвеждаме много енергия и я изнасяме. Ние печелим от скъпата цена на тока, но губим от това, че трябва да плащаме по-скъп петрол и газ. В някакъв смисъл, България е една от облагодетелстваните страни в тази ситуация, защото другите страни внасят и ток, и газ, и петрол, докато ние произвеждаме поне едното.
За пълна автономност в сегашната ситуация трудно може да се говори. Тя не може и да се постигне, освен ако утре не намерим голям кладенец с природен газ, което, разбира се, няма как да се случи – разработването на кладенци отнема десетилетия. Не е възможно да бъдем енергийно автономни.
Това, което може да се направи, е да се прояви по-голяма гъвкавост по отношение въглищните централи. Това се случва – не в цяла Европа, но се случва. Преди имаше идея въглищните централи да се затворят, като бъдат заменени с газови централи. След това – в дългосрочен план, газовите централи да бъдат заменени със зелена енергия. Тези планове вече се преосмислят, въглищните централи може да останат още 10-20 години, като паралелно с това се изграждат зелени мощности, за да може, когато имаме достатъчно зелени мощности, постепенно да се затворят въглищните централи. Това би значело да прескочим етапа на заменяне на въглищата с газ, което би ни дало по-малка зависимост от чужди източници, защото въглищата са изцяло наш ресурс. Ако трябва да заменим въглищата с газ, ще трябва да станем изцяло зависими от вноса на газ за производство за ток. Ако това е, което президентът има предвид, цяла Европа върви натам. В цяла Европа въглищни централи, които бяха затворени, се отварят, за да се мине през кризата.
Едновременно с това се инвестира много повече в зелени мощности. При настоящите цени на енергията, е ефективно да се инвестира в нови проекти. През следващите месеци и години ще наблюдаваме рязко увеличаване на инвестициите в нови мощности, което постепенно ще доведе до повече предлагане на енергия пак от местни източници. Соларните, вятърните и останалите зелени източници са местен източник на ресурс. Това ще намали зависимостта от внос на чужди горива. В дългосрочен план е възможно зависимостта да се намали и Европа да е енергийно автономна. В краткосрочен план обаче това е по-скоро невъзможно.
Още актуални интервюта – четете тук.
