Поддръжниците на Работническата партия бяха в пълен състав в центъра на Сао Пауло снощи, както преди 20 години, когато Луис Инасио Лула да Силва за първи път спечели президентския пост в Бразилия. И тогава, както и сега, колони от празнуващи поддръжници на партията на Лула надуваха клаксони, а пътниците им скандираха и размахваха знамена, несигурно надничайки от прозорците на колите.
Тази победа – последвала три неуспешни опита – беше сладка. Тази победа – третата на Лула – е може би още по-удовлетворяваща, защото бившият профсъюзен лидер се завърна от затвора, противопостави се на политическите си врагове и обрече на поражение своя заклет враг Жаир Болсонаро. И снощи в радостното настроение имаше елемент на облекчение, защото поне засега мрачните заплахи на действащия десен популист да обърне резултата не успяха да се осъществят.
Но страната, която Лула да Силва ще оглави, ще бъде много различна от тази, която беше, когато той встъпи в длъжност в началото на 2003 г. Вчерашните избори показват колко разделена е станала страната. През последната година и половина проучванията на общественото мнение постоянно подценяваха подкрепата, на която се радва Болсонаро, което предполага, че много консерватори или отказват да участват в допитвания, или се притесняват да споделят убежденията си. Преди първия тур социологическите проучвания сочеха, че Болсонаро ще спечели не повече от 37% от гласовете, но той спечели 43%. Преди вота в неделя повечето социологически проучвания прогнозираха, че Лула ще спечели с между 4 и 6 процентни пункта, но при реалното гласуване Болсонаро намали разликата до 1,8 пункта.
Освен това Болсонаро спечели в 14 от 27-те бразилски щата, доминирайки на територия, която се простира от атлантическото крайбрежие до саваните в централната част на страната. В по-богатите и по-развити щати Болсонаро спечели с убедително мнозинство. Фернандо Хадад, победеният кандидат за президент преди четири години и ключов член на предизборния екип на Лула, празнуваше заедно с Лула в автобуса на екипа за победата снощи. Но той беше победен категорично от кандидата на Болсонаро – Тарсио де Фрейтас, бивш войник и армейски инженер – в надпреварата за губернатор на щата Сао Пауло, най-многолюдния в Бразилия. Болсонаро триумфира зрелищно и в проспериращия земеделски район в централната част на страната.
Лула извоюва победа в щата Минас Жерайс, но успехът му в национален мащаб се дължеше на победата, постигната в 10 сравнително бедни североизточни щата. Социологическите проучвания показват, че хората, които живеят с доходи под 400 долара на месец, са по-склонни да гласуват за Лула, а тези, които живеят по-добре от него, са склонни да предпочетат Болсонаро. 70% от хората в Баия – щатът с най-много чернокожо население – са гласували за Лула. Евангелските християни, които сега са около една трета от населението, може би два пъти повече, отколкото при първото встъпване в длъжност на Лула, също са склонни да бъдат големи фенове на Болсонаро.
Именно силата на този консервативен блок помага да се обясни защо десницата се представи толкова добре на първия тур. Още през 2018 г. десницата постигна успехи за сметка на социалдемократическите партии от средата на пътя, които по един или друг начин играят важна роля в управлението от края на военното управление през 1985 г. насам. Разтърсването се равняваше на нещо като политическо земетресение. Забележителното на тазгодишните избори е, че десницата подобри това представяне.
Най-привлекателното събитие беше избирането на места в Конгреса на някои от най-противоречивите фигури в администрацията на Болсонаро. Например Едуардо Пазуельо, генералът от армията, който като министър на здравеопазването беше уволнен безславно, след като ръководеше катастрофалното управление на пандемията от COVID, спечели място в Камарата на представителите. Като цяло десните партии увеличиха представителството си в долната камара на парламента от 240 на 249 депутати, което е малко под половината от общия брой от 513 депутати. Pаботническата партия на Лула и нейните съюзници имат само 141, така че новоизбраният президент ще трябва да се обърне към центъра, ако иска да управлява ефективно.
Това означава, че вероятно ще му се наложи да сключи сделки с точно същите политически лидери – прословутите самоцелни консервативни политици от Centrão („голям център“) – които бяха съюзници на Болсонаро през последните две години и половина. Това ще усложни в огромна степен задачата за управление на икономиката и контролиране на нарастващия фискален дефицит (който се очаква да достигне около 8% от БВП през 2023 г.). През последните няколко месеца Болсонаро хвърляше пари на избирателите, раздавайки им безразборно субсидии и социални помощи. Проправителствените лидери в Конгреса насочиха огромни суми към любимите проекти на лоялни законодатели.
Балансът в Конгреса може дори да попречи на напредъка в области като околната среда, където Лула би могъл да постигне успехи просто като съживи държавните агенции, които бяха пренебрегнати и недофинансирани от Болсонаро. Между 2004 и 2012 г. правителствата на Работническата партия спечелиха международни похвали за успехите си в намаляването на обезлесяването на Амазонската дъждовна гора. Голяма роля за това изиграха агенции като Бразилския институт за околна среда и възобновяеми природни ресурси (Ibama). Но новоизбраният президент ще трябва да получи съгласието на Конгреса, за да може да върне програмите му в действие. Ръководителите на Centrão със сигурност ще платят висока цена за своята подкрепа.
Лула ще поеме една дълбоко разделена и проблемна страна. За да успее, той ще се нуждае от всичките си прочути умения на преговарящ.
Текстът е публикуван в The Guardian от Ричард Лапър, автор на „Говеждо месо, Библия и куршуми“: Бразилия в епохата на Болсонаро“.
Още актуални анализи – четете тук.
 бяха в пълен състав в центъра на Сао Пауло снощи, както преди 20 години, когато Лула...){kind=link}