Инциденти като този в Сеул на Хелоуин са напълно предотвратими, предвидими и могат да бъдат избегнати, казват експертите. В злополучния ден повече от 150 души загинаха и бяха смазани от тълпата, докато празнуваха в един от най-популярните квартали за нощен живот в корейската столица. Южнокорейските власти започнаха разследване на бедствието.
Какво точно се случи в Сеул?
Вечерта в събота на 29 октомври, около 100 000 души, предимно в тийнейджърска възраст и на 20 години, се събраха по тесните, наклонени улици на квартал Итауон в Сеул, за едно от първите големи празненства след премахването на ограниченията за Covid-19.
Малко след 22 часа хаосът избухва на тясна, стръмна уличка, която се свързва с множеството барове и клубове по главния път. Свидетели съобщават, че са видели тълпи да се движат в различни посоки и хора да падат по склона, създавайки ефект на доминото. Хората попаднали в капан, започнали да се катерят един върху други се опитвали да прескочат стените на сградите, за да избягат.
Какво е „смазване на тълпата“?
„Пренаселеността, неконтролираните тълпи и широките пътеки, преминаващи в тесни пътеки, са рецепта за катастрофа“, обяснява експертът по поведение на тълпата в Университета на Гринуич, проф. Едуин Галеа. Тази комбинация от фактори – всички присъстващи в инцидента в Сеул води до събитие с висок риск, допълва той.
Ако гъстотата на тълпата се повиши над четирима души на квадратен метър и особено ако достигне шест, рискът от злополука нараства.
Смазване на тълпата може да възникне, когато твърде много хора се набутат в затворена зона – или на влизане, или опитвайки се да излязат. Хората могат да бъдат притиснати до такава степен, че вече не могат да надуят дробовете си и са изложени на риск от компресионно задушаване.
Често тези, които умират в тълпата, са тези, които са притиснати до стената. Колкото и спокойно да се държи тълпата, тя може да премине през тесен изход само с определена скорост.
Джон Друри, експерт по социална психология на управлението на тълпата в Университета на Съсекс, казва, че бедствията, свързани с тълпи, обикновено включват три взаимосвързани фактора: пренаселеност, вълни или движение във вече изключително гъста тълпа и колапс на тълпата. Когато има запушване, ефектите се засилват.
„Моето впечатление е, че всички тези фактори присъстваха този Хелоуин в Сеул“, казва той. „Първо, очевидно е, че плътността е над пет души на квадратен метър, което е много опасно. Второ, имаше вълни от хора, които вдигнаха хората от крака. Когато хората са плътно струпани един до друг, едно малко движение може да премине през тълпата и да предизвика допълнителен натиск. Трето, разбирам, че е имало колапс на тълпата, тъй като някои хора са падали, а други са се трупали върху тях.
Оформлението на местоположението също не помогнало – „Хората са били оградени от двете страни със стени“, добавя Друри.
Проблемът се усложнява от това, че онези, които влизат в тълпата, не забелязват предстоящата опасност. „Членовете на публиката, влизащи в тълпа, не могат да видят, че може да има опасни нива на плътност отпред“, казва той.
Малък риск
Движещите се тълпи с гъстота до четирима души на квадратен метър са безопасни, защото хората имат достатъчно място да вземат решения и да се движат съответно
Когато плътността е по-висока
При около шест души на квадратен метър – телата са заклещени едно в друго толкова плътно, че вече не могат да избират къде да отидат и започват да се държат като течност. През тях могат да преминат вълни под налягане и те да загубят контрол
Как могат да бъдат предотвратени бедствия , като това в Сеул?
Управлението на тълпата за мащабни планирани събития е от съществено значение, съгласни са експертите.
Галеа и неговата Инженерна група за пожарна безопасност в Университета на Гринуич използват поведенчески експерименти и математическо моделиране, за да разберат как тълпите се движат в различни сценарии.
Безопасността на тълпата не е сложна, според Г. Кийт Стил, експерт по безопасност на тълпата и гост-професор по наука за тълпата в университета Съфолк в Англия. Планът за управление може да включва много прости части: познаване на ограниченията на тълпата, използваните маршрути, самата зона, движението на хората в нея и наблюдение на гъстотата на тълпата в реално време. Той настоява, че сблъсъци са напълно „предотвратими, предвидими и избегнати“.
Защо „масовата паника“ е мит
Думата „блъсканица“ често се използва за описание на поведението на тълпата. Но това е грешно.
„Това е не само неправилен термин, но и натоварена дума, тъй като приписва вината на жертвите за това, че се държат по ирационален, саморазрушителен, безсмислен и безгрижен начин“, казва Галеа. „Създава се впечатлението, че това е безмозъчна тълпа, която се грижи само за себе си и е била готова да смаже хората.“
„В практически всички тези ситуации това не е така и обикновено властите са виновни за лошото планиране, лош дизайн, лош контрол, лоша полиция и лошо управление.
„Истината е, че хората са директно смазани от други, които нямат избор по въпроса, а хората, които могат да избират, не знаят какво се случва, защото са твърде далеч от епицентъра.“
Езикът, използван след тези събития, често е подвеждащ, съгласен е Друри. Все пак този вид език прехвърля вината и отговорността от властите към тълпата.
„Хората не умират, защото се паникьосват. Те се паникьосват, защото умират.”
Текстът е публикуван във в.„Гардиън“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
