България получи отсрочка от европейското ембарго върху руския петрол, при условие че не го препродава. Сега служебният кабинет се готви да разреши износа на горива, преработени от руски петрол. Нарушава ли това санкциите? Отговорът е в следващите редове.
След 5 декември България ще остане единствената държава в Европейския съюз (ЕС), която ще получава руски нефт по море. Тогава влиза в сила европейското ембарго върху руския петрол, което беше въведено заради руската агресия срещу Украйна.
Няколко страни поискаха и получиха изключения от петролното ембарго. Това са държавите, които получават руски петрол по нефтопровод, както и България. Правителствата на тези страни твърдяха, че икономиките им са зависими от суровината и не могат да си я набавят отдругаде.
Идеята на изключенията е тези държави да се снабдяват, а не да препродават руския петрол, припомни говорител на Европейската комисия тази седмица.
След приемането на ембаргото, правителството на Кирил Петков реши да въведе забрана за износ от България на горива, които се произвеждат чрез преработка от руски петрол. Забраната трябваше да влезе в сила на 5 декември и щеше да засегне горивата, произведени в рафинерията “Лукойл Нефтохим” в Бургас.
Сега назначеният от Румен Радев служебен кабинет се готви да отмени тази забрана. Аргументите му са два. Първият е, че европейските санкции не я налагат. Вторият е, че тя нарушава свободата на движение на стоки в ЕС.
Възникна обаче въпросът дали България ще наруши ембаргото, ако изнася руски горива. Правителството твърди, че няма. Експерти обаче казват, че разрешението за износ ще наруши, ако не буквата, то поне духа на санкциите.
“Дерогацията не е с цел на страни, които зависят от руски петрол, да им се даде вратичка да печелят от бизнеса си с Русия”, каза пред БНТ енергийният експерт Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
Другият въпрос е дали изобщо забраната наистина би спряла износа на горива с руски произход от България. Според експерта Никола Янков от “Експат капитал” отговорът е не, защото тя трудно може да се приложи на практика. Единственият изход според него е страната да се присъедини към европейското ембарго.
Как се стигна дотук? Отговорът е в следващите редове.
Ембаргото и изключенията
През юни държавите членки на ЕС решиха да наложат забрана за внос на руски петрол. Това беше една от санкциите, наложени на Русия заради непредизвиканата военна агресия срещу Украйна. Забраната за внос се отнася за суров петрол и петролни продукти и влиза в сила на 5 декември тази година.
Решението беше резултат от дълги преговори. Няколко държави, включително България, заплашиха да наложат вето на европейското ембарго. Резултатът беше, че получиха изключения. Става дума за държавите от Централна Европа, които получават руски петрол по нефтопровода “Дружба”. Хърватия може да внася от Русия вакуумен газьол, а Чехия може да внася петролни продукти от държавите, които получават руски нефт по тръба.
България е единствената страна, която може да получава руски суров нефт и нефтопродукти по море. Изключението е в сила до 31 декември 2024 г. и е аргументирано с “особената географска експозиция” на страната.
Всъщност правителството на Кирил Петков заплаши, че ще наложи вето на европейското петролно ембарго, ако страната не получи изключение. Тогава “Лукойл Нефтохим” твърдеше, че не може да замени руския нефт и да преработва друг. Експерти казаха, че това не е вярно.
Изключенията за внос на руски петрол обаче вървят със забрана внесените от Русия петрол и петролни продукти да се препродават в други държави от ЕС.
Въпросът е дали могат да се продават горивата, произведени от руски суров нефт на територията на държави от ЕС. Такава изрична забрана има за страните, които доставят петрол по нефтопровод. За България, която внася нефт по море, изрична забрана липсва.
Забраната за износ и въпросите около нея
Правителството на Петков аргументира с петролното ембарго решението си да забрани износа на петролни продукти, които са произведени в България от руски суров нефт. Бившият кабинет освен това целеше да осигури “в максимална степен ценово предимство за българския пазар в резултат на вноса на суров нефт или на нефтопродукти, които са с произход от Русия или се изнасят от Русия”. Това е посочено в решение на Министерския съвет от 29 юли.
В тази забрана има поне два проблема, казват експертите. Единият е фактът, че ограничава движение на стоки в рамките на ЕС – нещо, което по принцип е недопустимо. Вторият е, че контролът над спазването на забраната би бил труден.
“Нашите институции не са показали, че могат да контролират незаконната търговия на горива в България. Един от проблемите със забраната на износа е, че може би ще се стигне до голяма контрабанда”, каза Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията пред БНТ.
Според Никола Янков от “Експат Капитал” забраната за износ на горива, получени от преработването на руски нефт в България, е проблемна юридически.
“Няма как да ограничавате стоковия обмен на общия европейски пазар”, каза той пред Свободна Европа. “Движението на стоки е гарантирано и е безконтролно.”
“Когато беше замислен регламентът за налагане на санкции, никой не е предвиждал да има изключение от него. Той трябваше да действа на общия европейски пазар, а това предполага присъединяване на всички страни”, добави той.
Предложението на служебния кабинет
В края на октомври Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на решение, с което се отменя все още невлязлата в сила забрана за износ на горива с руски произход.
Един от аргументите на служебните министри на енергетиката, на финансите и на икономиката и индустрията беше това, че тя ограничава свободното движение на стоки в ЕС. Освен това те смятат, че опитът на предишното правителство да осигури ценово предимство за българския пазар чрез забрана на износа нарушава конкуренцията и може да доведе до наказателна процедура срещу България.
Другият аргумент на служебното правителство да обмисля отмяна на забраната за износ на горива с руски произход е, че такава изобщо не изисква от европейските санкции.
“Ограничението за износ касае само и единствено суровия нефт и нефтопродуктите с произход от Русия или изнасяни от Русия, а не нефтопродукти, които са произведени от тях, каквато е всъщност забраната”, пише в доклада на тримата министри, които предлагат решението.
„Както дяволът чете евангелието“
След като няколко български медии публикуваха информация за проекторешението, Европейската комисия коментира темата.
“Целта на дерогацията е България да се снабдява с петрол заради специфичното ѝ географско положение, а не да го препродава в други държави от ЕС”, каза говорителят на Комисията Даниел Фери на пресконференция в отговор на въпрос на бТВ.
След пресконференцията Министерството на финансите изпрати позиция, в която написа, че думите на говорителя не значат, че България не може да изнася горива, произведени от руски петрол.
Според Мартин Владимиров обаче износът на горива с руски произход от България към другите страни от ЕС ще превърне страната в “троянски кон за руски енергийни доставки”. Той смята, че ако не буквата, то духът на европейските санкции ще бъде нарушен, ако служебният кабинет разреши износа.
“Дерогацията не е с цел на страни, които зависят от руски петрол, да им се даде вратичка да печелят от бизнеса си с Русия”, каза той.
Владимиров отбелязва, че в регламента, с който се налага петролното ембарго, има изрична забрана за износ на горивата, произведени от руски суров нефт, доставен по тръбопровод. За България, която получава нефта по море, няма такава забрана.
“Но в духа на регламента е, че забраната за износ на руски горива остава в сила”, каза още той и добави, че служебното правителство чете регламента “както дяволът чете евангелието”.
Никола Янков смята, че самото изключение от петролното ембарго за България няма основания и именно то превръща България в “троянски кон на Русия в ЕС”. Според него решението не е в забраната за износ на горива, произведени от руски нефт.
“Единственото логично решение е България да се откаже от това изключение и да се присъедини към ембаргото, така че да няма нужда да се налагат забрани, които от технологична и правна гледна точка няма как да бъдат успешно налагани и управлявани”, каза Янков пред Свободна Европа.
Служебното правителство и президента Румен Радев обаче поддържат позицията, че е нужно изключение от ембаргото за България. Досега в Народното събрание няма предложение за решение, което да промени позицията на страната.
Кой печели?
Кой печели от всичко това? Отговорът на всички е един – руската компания “Лукойл” и нейната дъщерна компания в България.
Отмяната на забраната за износ на горива, произведени от руски нефт, ще облагодетелства руската компания, която притежава единствената петролна рафинерия в Бургас. Самото министерство на финансите в своя позиция изрично споменава “Лукойл Нефтохим”.
Ако износът е разрешен, компанията ще продава горивата там, където може да получи най-високи цени за тях. А това от своя страна ще повиши цените и за българските потребители, посочват експертите.
Компанията обаче ще печели независимо дали износът на горива е разрешен или не. Според Никола Янков руската компания печели от самото изключение от петролното ембарго, поискано и получено от България.
Руската рафинерия “Лукойл Нефтохим” е основен производител на горива в България. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията “Лукойл Нефтохим” не търгува директно с тях, а само преработва петрола “на ишлеме”. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.
Текстът е препубликуван от „Свободна Европа“, негов автор е Елица Симеонова. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
