Всеки европейски лидер на срещата на върха на Г-20 в Бали тази седмица искаше да се срещне на четири очи с китайския президент Си Дзинпин.
Не всички получиха такава среща.
Желанието на европейците да се срещнат със Си беше продиктувано от факта, че тази седмица беше първата възможност да се срещнат с китайския лидер на голямо дипломатическо съвещание след блокирането в началото на 2020 г., когато пандемията от коронавирус започна в Китай и се разпространи по света.
Европейците винаги трябваше да приемат, че ще се борят за трохите по отношение на графика. Президентът на САЩ Джо Байдън прекара три часа и половина със Си, докато президентът на Франция Еманюел Макрон трябваше да се задоволи с (все още напълно респектиращите) 43 минути.
Китай видимо съживи отдавна установената си тактика да ухажва конкретни държави от ЕС и техните национални интереси – нещо, което често е използвал, за да дестабилизира Брюксел. (Когато през 2013 г. Брюксел заплаши с тотална търговска война заради подбиването от страна на Китай на пазара на ЕС на слънчеви панели и телекомуникационно оборудване, Китай умело разби единството на ЕС, като заплаши с ответни действия срещу френското и испанското вино, настройвайки Париж и Мадрид срещу търговските служители на ЕС).
В Бали Китай отново избра хитрия подход „от една държава към друга“, като се срещна с Макрон, испанския министър-председател Педро Санчес, италианския Джорджия Мелони и нидерландския Марк Рюте, избягвайки председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. В дипломатическите среди се очакваше поне среща с Мишел.
Китай се възмущава от обозначението на ЕС, че е „системен съперник“ на Брюксел, и вместо това реши да използва влиянието си с отделни европейски държави.
Например срещата с Рюте. Основният интерес на китайския лидер беше Нидерландия, където се намира производителят на чипове ASML, компания, която произвежда ключово оборудване за производството на микрочипове, да не се присъединява към търговска коалиция между ЕС и САЩ, която се опитва да изтласка Китай от новите технологии.
„Надяваме се, че Нидерландия ще засили ангажимента на Европа за откритост и сътрудничество“, отбеляза Си в доклада от срещата в Нидерландия. Превод: Не създавайте търговски проблеми заради микрочиповете.
Със Санчес Си изтъкна значението на Китай като двигател на туризма в Испания – сектор, в който Мадрид е особено заинтересован от високопоставени посетители от Азия. „Двете страни трябва да се подготвят добре за Китайско-испанската година на културата и туризма, за да изградят по-голяма обществена подкрепа за китайско-испанското приятелство“, каза Си.
По подобен начин държавната информационна агенция Синхуа цитира Макрон, който заяви, че иска повече сътрудничество в областта на бизнеса, по-специално в секторите на авиацията и гражданската ядрена енергетика. Китайският разказ за срещата между Си и Мелони гласи, че Пекин ще внася повече „висококачествени“ стоки – вероятно от сорта на луксозни и гурме – и ще си сътрудничи в областта на производството, енергетиката и космическата индустрия.
Макрон се сближава със Си
В знак на това, че дипломатическата стратегия на Си носи дивиденти, Макрон възприе неконфликтен подход към Си, като дори масажира егото на китайския лидер.
Китайското посолство в Париж популяризира видеоклип на вътрешния китайски еквивалент на TikTok – Douyin, в който Макрон предава най-добрите си пожелания на Китай, след като Си си осигури нов мандат, нарушаващ нормите. (Си беше назначен за трети мандат като генерален секретар на Комунистическата партия по време на високоорганизиран партиен конгрес).
Макрон също така приветства Си като „искрена“ личност, която трябва да „играе ролята на посредник през следващите няколко месеца“ за спиране на по-нататъшната руска агресия срещу Украйна – въпреки че Пекин не е показал никакви признаци, че е подходящ за такава роля, откакто войната избухна през февруари.
Пренебрегвайки смъртоносните хималайски напрежения на Китай с Индия, ескалиращото напрежение с Тайван или военния авантюризъм в Южнокитайско море, Макрон заяви: „Китай призовава за мир … [Съществува] дълбока и, както знам, искрена привързаност към … Устава на ООН“.
Макрон също така заяви пред репортери, че планира да посети Китай в началото на следващата година. Това изглежда като повторение на посещението на германския канцлер Олаф Шолц, който посети Китай по-рано този месец. Съобщава се, че Шолц е отхвърлил предложението на Париж за съвместна визита на Макрон и Шолц и е решил да отиде сам с делегация от големи предприятия.
„Макрон се нуждаеше изключително много от това ефирно време със Си, тъй като не можеше да се види, че е изоставен от Китай, когато американците и германците доминираха в заглавията на вестниците“, заяви западен дипломат.
Докато Макрон твърди, че Си се е съгласил с него по отношение на „призива за зачитане на териториалната цялост и суверенитета на Украйна“, Китай не споменава нищо подобно, а само казва: „Китай е за прекратяване на огъня, спиране на конфликта и мирни преговори“.
Брюксел остана без среща
За разлика от френските, испанските, холандските и италианските лидери, шефовете на ЕС от Брюксел не получиха възможност да се изкажат.
В израз на постоянно негативното отношение на Пекин към Европейския съюз, Си реши да не продължи с това, което POLITICO разбира като почти сигурен план за среща на Мишел, този, който представлява всички 27 държави, със Си.
Това събитие, ако беше позволено да се състои, щеше да бъде важно, тъй като щеше да покаже възможността по-малките икономики от блока също да изразят мнението си, тъй като в противен случай Си щеше да бъде зает с работата с по-големите играчи.
Промяната на мнението на Си относно срещата с Мишел дойде малко след като предварително записаната реч на председателя на Съвета на ЕС на търговското изложение в Шанхай беше отменена. Според Ройтерс в речта той се е опитал да изтъкне агресивната война на Русия срещу Украйна – послание, което е било сметнато за твърде чувствително за китайските уши.
Междувременно председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен се зае не с плановете си да насрочи среща със Си, а със съвместна изява с Байдън, която да се съсредоточи върху финансирането на инфраструктурата за развиващите се страни, за да се конкурира с китайската инициатива „Пояс и път“.
В завоалирана критика на подхода на Китай към новия Път на коприната Фон дер Лайен заяви: „Глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на [Запада] е важна геостратегическа инициатива в епохата на стратегическа конкуренция“.
„Заедно с водещите демокрации предлагаме ориентирани към ценности, висококачествени и прозрачни инфраструктурни партньорства за страните с ниски и средни доходи“, заяви тя.
Нейният тон обаче се оказа малцинство сред европейските лидери по време на ангажимента на Г-20 с Китай.
„Няма общо послание от ЕС по отношение на Китай“, според друг дипломат от ЕС в Бали. „Но тогава никога не е имало такова.“
За облекчение на европейските дипломати, Си поне не се е държал с техните шефове по същия начин, както с канадския министър-председател Джъстин Трюдо.
„Всичко, което обсъждаме, изтече във вестниците; това не е редно“, каза Си на Трюдо чрез преводач в клип, записан от канадски медии.
„Това не е … начинът, по който беше проведен разговорът. Ако има искреност от Ваша страна…“ каза Си, преди Трюдо да го прекъсне, защитавайки интереса на страната си да работи „конструктивно“ с Пекин.
Си взе своя ред да прекъсва. „Нека първо да създадем условията“, каза Си.
Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
