Шансовете за съставяне на управление в рамките на този парламент вече са изчерпани. Всички ще платят цената на невъзможността да съставят управление. Големият въпрос не е дали Бойко Борисов би подкрепил Христо Иванов за премиер, големият въпрос е Христо Иванов иска ли да бъде премиер. Това каза за БГНЕС политологът Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет.
„Всичко това, което се случва в момента като разговор е по-скоро опит да се внуши, че никой не носи вина за това, че няма да има правителство. Виждате ГЕРБ, които извървяха всички стъпки, в това да изглеждат предвидима стабилна политическа формация, предложиха правителство, сега предлагат дори подкрепа. Големият въпрос не е дали Бойко Борисов би подкрепил Христо Иванов за премиер, големият въпрос е Христо Иванов иска ли да бъде премиер. Отговор на този въпрос повече от три месеца все още нямаме. Основание за подобно поемане на отговорност също няма“, подчерта политологът.
Според него това, което се разменя е илюстрация на основния проблем в момента в парламента –
никой не иска избори,
но никой не иска да състави и не иска да управлява.
„Този парадокс няма как да бъде разрешен с подобен тип политическо поведение. Необходимо е лидерство, необходима е ясна заявка за политическа власт, необходимо е ясно разбиране за това, че всяка битка, която ще се води оттук нататък ще е битка за доверието на българските граждани. Това не е разговор само за мнозинство в парламента. Това ще е постоянно убеждаване на група от българското общество, че решенията, които следва да се вземат имат смисъл, причина и водят до позитивни резултати. Без подобен голям разговор каквото и управление да видим, дори да приемем, че такова е възможно, ще бъде изключително нетрайно и нестабилно“, добави той.
Панчугов отбеляза, че основната линия, която е била поета от политическите формации от самото начало е била
линията за позициониране
в изходни позиции за следващите избори.
По думите му няма политическа логика в това да не се отива към предсрочни избори.
„Не мисля, че политическите формации имат ясна идея как може да се излезе от тази ситуация. Има две възможности – едната е да видим ясна политическа заявка за политическата власт в момента и за носенето на политическа отговорност, която може да сработи при много ясен и много ясен дневен ред. Тъй като такъв към този момент отсъства, шансът той да бъде намерен в оставащата една седмица е малък. Другата опция е да отидем на предсрочни избори и колкото по-бързо спре отлагането, това безвремие, това безвластие, което се наблюдава в българската политика, толкова по-добре би било за всички“, отбеляза Панчугов.
Политологът обясни, че макар на абстрактно ниво да изглежда, че националните цели са споделени, възможността на
политическите формации да се обединят
около решенията свързани с постигането на тези цели е проблем.
„Последният документ на „Продължаваме промяната“ отразява горе-долу същия казус. Имаме четири приоритета, които са много далеч от това да могат да бъдат дефинирани като постигнати или не. Какво означава конкурентна и иновативна икономика, само по себе си това може да съдържа хиляди видове политики в хиляди посоки, както крайно десни, така и изключително свързани с програмиране на икономиката“, каза той. Панчугов добави, че големият въпрос е как се постига тази икономика. „Това е нивото, на което трябва да бъде воден политическият разговор, само тогава може да се говори за някакво постигане на съгласие“, категоричен е той.
Той коментира и при кого би отишъл третият мандат за съставяне на правителство. Политологът обясни, че всички имат еднакъв шанс да не успеят да съставят правителство. „Единствената логика е президентът да изиграе за пореден път в посока собствената си политическа популярност и да даде мандата на БСП. Не защото той е близък до партията, а именно защото темите на президента са теми на избирателите на БСП. На фона на разпадащата се партия, на фона на
ниската популярност на Корнелия Нинова,
играта с избирателите на БСП е добър старт за всякакви други политически проекти“, подчерта Панчугов.
Политологът каза, че е трудно да се предвиди кой би спечелил и кой би загубил при едни предсрочни избори. „Трудно е да се предвиди, защото често ние пропускаме възможността партиите да се учат и да променят стратегиите си. Ако нищо не се промени, губещи ще са всички. Вероятно ще видим ниска избирателна активност, вероятно ще видим много
хора, които са отблъснати от скандалите
около изборния процес, вероятно много хора ще бъдат отблъснати и около самия изборен процес в деня му, защото тогава ще видим доста недоразумения – всички практики, с които сме се сблъсквали в годините вероятно ще се проявят отново. Извън този фактор, всички ще платят цената на невъзможността да съставят управление. Резултатът на „Продължаваме промяната“ ще бъде доста под техните очаквания, Стефан Янев няма да намери място в следващия парламент и дори БСП, които смятат, че ще спечелят нещо с връщането на хартиената бюлетина ще се окажат изненадани от резултата“, отбеляза той.
Политологът посочи, че партиите, които променят стратегията си, а именно как комуникират с избирателите си за това по какъв начин би изглеждало управлението оттук нататък и как би изглеждало бъдещето на страната, ще срещнат високо одобрение на българските граждани.
Още актуални коментари – четете тук
