Проблемът с демокрациите по време на остри геополитически конфликти е бавната реакция. Било заради личността на държавния глава, политическата конфигурация в парламента, общественото мнение или всички те в някаква комбинация.
Така и в случая на войната с Украйна. Въпреки задружния и единен отпор в началото на агресията, категоричността на реакцията на западните страни варира в широки граници. Както винаги досега, Западът и ЕС доказаха, че без САЩ не могат да бъдат какъвто и да е военен фактор – въпреки наличието на модерни армии, въоръжения и дори ядрено оръжие.
И всички чакат какво ще реши САЩ.
Ситуацията много напомня развоя на двете световни войни, когато отне критично много време на САЩ да се включи в тях, за да бъдат най-после спечелени след дълги години на ужасяващи човешки, материални и финансови загуби. Изолационизмът на републиканците изиграва кошмарна роля и през 1919 г, когато забраняват на САЩ да се включи в лигата на нациите, предложена от президента – демократ Удроу Уилсън. И през 1934-1939 г, когато заради липсата на САЩ в лигата на нациите, тя е безсилна да спре агресиите на Мусолини и след това на Хитлер. И през 1940 г, когато заради изолационистите ФД Рузвелт печели трети мандат с обещанието да не включва САЩ във войната – и се налага да влезе едва след като са нападнати от Япония.
Слава Богу, че макар и не категорично, главно благодарение на Байдън, САЩ все пак помагат на Украйна да се отбранява – но едва след като видяха геройската съпротива.
И Европа също трябваше да се включи.
В момента има тупик. Украйна има способности, но няма нужните оръжия за нападателни операции, а Русия има човешката маса да запази позиции, но няма уменията, за да победи Украйна. Проблемът обаче за Украйна е, че Путин разполага с по-големи ресурси в жива сила за изтощителна война, които за него са просто… ресурси.
А Украйна има ограничен брой жива сила и оръжия и икономика, които са изцяло на западна издръжка в условията на настъпваща рецесия, поставяйки остро темата за доставките и тяхното количество и качество.
Самият Запад няма интерес от продължителна война. Дори САЩ до момента вече са изчерпали между 30 и 50% от оръжейните си запаси и се налага да разширят военните производствени капацитети. Отделно военните ефекти върху горива, цени, инфлация доходи и пр.
Въпросът е дали и кога САЩ ще мине рубикона и ще предостави ракети с далечен обхват, чрез които украинците да унищожат логистиката на руската армия и да направят войната невъзможна. Само така и единствено така, Украйна може да спечели войната в обозримо бъдеще.
Нещо повече – само ако Украйна си върне границите от 2014 г с Крим тя може да се надява на членство в НАТО и гаранции срещу бъдещи руски агресии. Всеки друг вариант ще е пауза преди следващата руска агресия.
България блести със своето ярко отсъствие в помощта за Украйна.
Да, през посредници продаваме муниции, рафинерията изнася дизел и толкова. Но можем да разширим драматично помощта с танкове, артилерия, зенитни комплекси, дори самолети по офсетни програми с НАТО – и то в критичен момент на войната.
Но няма как. Както много пъти съм писал – българите дори не подозират в каква степен сме станали руска губерния и колко пробити са нашите институции на всяко ниво.
Шансът ни е в лотарията – да се надяваме Украйна да спечели. То май самият ни живот – не само по ТВ – стана една безкрайна лотария.
Текстът е публикуван във Фейсбук профила на автора, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
