Днес (не) празнуваме 160 годишнината от рождението на Алеко.
Аз съм роден в Свищов и той е свързан с цялото ми детство. За всеки свищовлия Алеко е синоним на Свищов. Не знам за другите, но първото нещо, което винаги се сещам, уви, е неговото простреляно сърце в стъкленицата – най-яркият спомен за всеки, посетил родната му къща – музей. А иначе самата къща е уникална, за което говори и малко известният факт, че по време на освободителната война в нея е нощувал самият Цар Освободител Александър II.
Две неща да спомена – вероятно не толкова известни. Убийците на Алеко са разкрити светкавично и осъдени на смърт, благодарение на пазарджишкия прокурор, по народност чех. Той е един от хилядите чехи, които стоят в изграждането на третата българска държава – народът, който най-много ни е помогнал (следосвобожденска София носи техния отпечатък).
За съжаление, този, който е бил нарочен да бъде убит вместо Алеко, но тогава се спасява, е пак настигнат от същата съдба. Михаил Такев е сред най-видните следосвобожденски политици, герой от Българо-сръбската и Първата световна война, министър на вътрешните работи в легендарното правителство на Александър Малинов, обявило независимостта на България през 1908 г. Но също накрая – при четвъртия (!) опит за покушение е убит ден преди изборите през 1920 г.
Такев е с най-големите заслуги за потушаване на Владайското въстание през 1918 г. и това не му е простено. Бай Ганьо все пак се разправя и с този виден демократ, а тялото му с часове стои проснато на центъра на родната му Пещера.
Последните творби на Алеко, излезли месец преди смъртта му, са 4 фейлетона под името “Разни хора, разни идеали”. Който ги прочете, няма как да не си помисли защо именно ГЕРБ ги махна от учебната програма.
Мечтата на героя – тогава и днес (!) – в тези фейлетони:
(1) Как да прецака шефа си и да заеме неговото място в държавна службица
(Нагоре лази, за да може надолу да гази)
(“А от мене по-предан човек надали може да се намери. Вярвай Бога, никой път не съм бил опозиция. На, питай когото щеш. И на господина Стамболова съм подавал палтото и сега пак го подавам на нашия министър. Аз имам добро сърце аслъ, хич не съм горделив. Колкото за строг — строг съм: писарите и разсилните ги мачкам като фелдфебел. И при всичко това, разбираш ли, все не могат да ме оценят, както трябва. Па да не мислиш, че аз кой знае какви чудеса гоня, да не мислиш, че искам да ставам я началник, я подначалник. Съвсем не. Зорът ми е да изтикам регистратора. Бре анонимни записки ли не щеш, бре доноси ли не щеш, бре заплашвания ли не щеш — нищо не помогна.”)
(2) Как да се отърве от закона и е щастлив, получил амнистия от своите, заради заслуги в мачкането на политически противници:
(“Най-сетне, сега за сега ний сме спокойни, ний сме спасени. Още веднаж: да живее амнистията! Нека му мислят ония, които ги тътриха по участъците, които гниха из подземелията без съд, без присъда, които спяха на голи дъски, пред очите на които дене-ноще стърчеше щикът на войника и сабята на жандарма, които бяха тласкани да се скитат из разни краища на България, които бяха измъчени, изтезавани, разорени, опропастени. Нека му мислят ония, на които половината от живота мина в непрекъснати преследвания и унижения…
– Е добре, драги борци – бих извикал аз на ветрогонците, – за какво беше вашата борба? Какво спечелихте вие? – Вятър! Законност и свобода, ха-ха-ха… Глупци! “)
(3) Как става патрЕот за обединение с Македония, за да стане шеф на Солунската митница:
(“Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!…)
(4) Как вече успял дава съвети как се успява на поколенията:
(“Твоя работа ли е това? Криво-право, мълчи си. Преструвай се, че нищо не виждаш, и кога да е, хората ще те оценят, ще видят, че си кротко момче, че си челяк за работа, ами как! Па спечелиш ли веднаж доверието – накриви си калпака: няма да усетиш даже как ще ти тръгне работата наред. Па да видиш тогава чест, да видиш почести… Сега, да се изискваше за това някакъв труд или някакъв кой знай какъв ум – хайде де; а пък то нищо бре, чедо, нищичко не се изисква: стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ама ще речеш: безобразия се вършат; нека се вършат, теб какво ти е? Мъ-ъ-ълчи си, па си гледай кефа. Защото и да дрънкаш – все едно, няма да оправиш света. Не е ли тъй?… Е защо тогава да дразниш и да се смразяваш със силните хора? Аз се чудя как ти досега не си разбрал тази филисофия! Ти видял ли си досега някого да прокопса с опозиция, а? И как не ти омръзна бре, синко, що чудо си изхабил… и за какво! За вятър…”)
Ех, Алеко, как си нужен днес да отсрамиш нашата интелигенция….
Коментарът на макроикономиста Евгений Кънев е поместен във фейсбук профила му. Заглавието е на „ДЕБАТИ. БГ“.
