Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет в Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.
Вчера по покана на БСП се проведе лидерска среща между Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Мустафа Карадайъ и Стефан Янев. Борисов се появи на публична среща с политически лица от други партии и въобще в Народното събрание за първи път от много време насам. Помним как той отказа многото покани на „Продължаваме промяната“ за разговори – и в началото на този Парламент, при кризата с избора на негов председател, и след това, при втория мандат. Защо според Вас той се отзова на поканата на Нинова?
Струва ми се, че всичко, което Бойко Борисов предприе в рамките на този парламент, не беше толкова с цел да се сформира управление, а напротив – като че ли задачата на Борисов беше да се тръгне към нови избори, но същевременно той да мине през процес на реабилитация.
Връщането му в Парламента, участието му в такава среща – било то и с Корнелия Нинова, според мен трябва се интерпретира в тази посока – с желанието му да се реабилитира като човек, който може да участва в управлението на страната.
Мислите ли, че е възможно в следващото 49-о Народно събрание да видим управление във формата на днешната среща – ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“?
Такова управление можеше да има в настоящия парламент. Изглежда, това, което спира Борисов от такова управление, са съмненията му, че то няма да е достатъчно престижно, няма да е достатъчно добре за изчистването на неговата публична репутация и имидж.
Стратегията на Борисов явно е, че колкото повече време тече, толкова повече корупционните съмнения и т.н. трябва да се забравят. Може би неговата надежда е, че ако не в този парламент, то поне в следващия ще има някакво управление от рода на „хартиена коалиция“ плюс партии като „Български възход“.
Според Вас възможно ли е това, ако действително това е планът – времето да изчисти имиджа на лидера на ГЕРБ?
Според мен времето не е достатъчен фактор, който да реши проблемите на ГЕРБ и Борисов. По-скоро този план не би трябвало да бъде успешен.
Борисов залага на малки промени – той не смята, че ще се върне на бял кон с пълна реабилитация и успех, но продължителното стоене в Парламента със стабилна фракция и с невъзможност другите да се обединят срещу него, като че ли за него е достатъчно. Неговият успех е по-скоро в неуспеха на другите.
Ако парламентът наистина вървеше към създаване на правителство около ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“, досега можеха да го направят много пъти. Нещо повече – можеха да облекчат управлението на едно такова правителство, като приемат например решения, свързани с бюджета и т.н. Не виждам нищо такова.
Действително имаше възможност за управление на ГЕРБ заедно с ДПС, БСП и „Български възход“. Такова не се сформира. В същото време ГЕРБ периодично опитваха с говоренето си да прехвърлят вината за това първо на „Демократична Българи“, после на „Продължаваме промяната“, сега и на двете формации. В кого е вината, че няма да имаме правителство?
В този парламент имаше едно мнозинство, което можеше да проработи – ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“. И ДПС, и БСП, и особено „Български възход“ бяха абсолютно готови на този вариант, със съответните уговорки. Предполагам, че Корнелия Нинова би се съгласила по отношение Украйна да заема позицията, която заемаше в кабинета „Петков“ – стига да няма директен фокус върху Украйна, всичко друго е приемливо за левицата.
И гласуването за хартиената бюлетина, и доста други гласувания показаха, че това би могло да бъде работеща коалиция. ГЕРБ се отказа от нея основно заради калкулациите на Борисов, че това не е изгодно с оглед неговата идея да изчисти политическия си имидж, доколкото това изобщо може да стане. Борисов прецени, че едни избори ще са по-изгодни за ГЕРБ и за него. Затова отиваме на избори, вместо да имаме мнозинство ГЕРБ, ДПС, БСП и БВ.
Имаше и втори вариант – поне на теория, но с много ниска вероятност да се случи. Вариант, в който ГЕРБ се споразумява с „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. За този вариант трябваха доста сериозни реформи в съдебната система, трябваше съгласие за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев. ГЕРБ не бяха готови на такива стъпки. Този втори вариант беше само теоретичен, използваха го само тактически за свои цели, без реална готовност да преминат към него.
Неслучайно, ако се вгледаме в поведението на ГЕРБ, въпреки твърденията, че искат да управляват с „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, основните критики на партията са към тези два политически субекта, а не към ДПС, БВ, президента Радев или който и да е друг.
Отиде ли си окончателно ореолът, който БСП си създаде за кратко – на протестна партия, на партия извън статуквото, на модерно ляво?
С войната в Украйна БСП просто се радикализира – поне на реторика. Вярно е, че докато бяха в кабинета „Петков“, не те бяха причината за разпадането на правителството, че лицемерно или не, явно участваха в доста сериозни реални действия за подпомагане на Украйна, а ако не участваха пряко, то поне не им пречеха.
Официалното позициониране на БСП обаче – в много силно проруска посока, я прави много труден партньор както за „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, така и за ГЕРБ.
Според мен ГЕРБ успяха в едно – биха доста сериозен клин между „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП. Едва ли те правят планове да управляват с БСП в бъдеще. От думите на Борисов вчера пък можем да извадим заключение, че ГЕРБ не изключват вариант да използват една отслабена БСП – тъй като БСП най-вероятно ще има лоши резултати на изборите напролет, като свой собствен потенциален коалиционен партньор.
Отиваме на нови избори – какво може да спечели и съответно да загуби България от един нов парламентарен вот?
Трябва да се опитаме да извлечем максималното от нови избори. В демокрацията изборите изясняват позициите на отделните партии и разместват местата им. При всички случаи, колкото и картината в следващия парламент да прилича на картината в този, ще има нюанси, ще има различия.
Дано те да са в посока изясняване на българската позиция по два въпроса, които са ключови. Единият въпрос е за Украйна и за проевропейското, проатлантическо поведение на България. Мисля, че огромната част от партиите са на ясни проевропейски позиции, с изключение на „Възраждане“ и БСП, донякъде и „Български възход“.
Другият ключов въпрос е антикорупционният. На изборите българите ще бъдат питани може ли хора, за които има сериозни корупционни съмнение, да участват във властта. Важно е какво ще отговорят. Този въпрос е реторичен – човек трябва да е много отчаян, за да каже накрая: „Добре, може, участвайте във властта въпреки тези съмнения“. Изглежда обаче, страната е докарана точно дотам да избира между различни злини.
Струва ми се, че България има потенциал да бъде управлявана не по този начин с толкова тежки компромиси. Да видим какво ще каже избирателят.
Още актуални интервюта – четете тук.
