Европа трябва да се бори. Осъзнаването идва бавно. Почти една година след като Русия нахлу в Украйна, повечето западни правителства най-накрая разбраха, че войната за оцеляване на Киев е и тяхна война. Това е битка на живот и смърт за Украйна, но и за европейската демокрация, права и ценности. Това е борба срещу историческите злини на фашизма и империализма, олицетворявани от Владимир Путин – диктатор за нашата епоха.
Европа трябва да се бори. Тя наистина няма друг избор. Тъй като Русия удвоява силите си, заплашвайки с нова огромна офанзива, наближава повратна точка, когато трагедията ще се превърне в гибел – или триумф. Този момент, когато войната е станала позната и уморителна, е моментът на максимална опасност. От Швеция, Испания, Нидерландия, Франция, Полша и балтийските републики потокът от оръжия се превръща в спешен поток.
ЕС също затяга позицията си. Председателят на Съвета на министрите Шарл Мишел призова Европа да бъде „много амбициозна“ в подпомагането на Киев да устои на предстоящото нападение. „Следващите седмици могат да се окажат решаващи заради военната ситуация. Съществува риск от масирано нападение“, предупреди той. Това беше признание от страна на високопоставен представител на ЕС, че икономическите санкции, дипломатическият остракизъм и несъществуващите мирни преговори не могат сами по себе си да сложат край на тази война.
Опасенията от ескалиращ, дори ядрен конфликт, най-често изразявани от правителството на Германия, ежедневно се надделяват от ужаса на безмилостната касапница на Путин. Военната ескалация стана неизбежна, както показва неизбежният преход от предоставяне на леки оръжия миналата пролет към модерни ракетни системи, най-модерна артилерия, бронирани бойни машини – а сега и основни бойни танкове.
Всеки път, когато се бомбардира детска градина, училище или болница; всеки път, когато се разкриват жестоки военни престъпления, изнасилвания и отвратителни актове на изтезания; всеки път, когато едно семейство плаче над гроба на свой близък, убит в борба, водена от името на всички, задължението на Европа да се противопостави на този брутализъм се засилва.
В сърцата си европейците добре знаят, че поражението би било катастрофално. Проучванията показват, че общественото мнение продължава да бъде преобладаващо враждебно настроено към Русия. Макар че много хора биха подкрепили споразумение чрез преговори, те осъзнават, че в момента то е непостижимо. Междувременно колебливите и невъобразими лидери като германския канцлер Олаф Шолц са последвани от вълна на отвращение.
За да надделее, Европа трябва да отвърне на удара с всички сили. Споровете от миналата седмица относно изпращането на високотехнологични германски танкове „Леопард 2“ в Киев просто повтарят предишните безплодни спорове за нивото на оръжейните доставки. Украинците се бият за всички нас, така че защо да им връзваме ръцете?
Източноевропейските и централноевропейските политици имат по-ясна оценка на физическата руска заплаха, която се корени в историята. Те искат НАТО да изпрати и бойни самолети. Те предполагат, че ако един не толкова предпазлив западен алианс беше разположил такива оръжия миналата пролет, днес нещата щяха да са различни.
Това е въпрос, който Джо Байдън трябва да си зададе, тъй като отново се колебае, този път по повод молбата на Киев за ракети с далечен обсег, които могат да ударят бази в окупирания Крим и самата Русия. От емоционална гледна точка Байдън го разбира. При посещението си във Варшава през март миналата година той изригна: „За Бога, този човек [Путин] не може да остане на власт“. И все пак политическият му инстинкт е да играе на сигурно – дори когато сигурността е илюзия.
Безсмислено е да се обвиняват САЩ, които осигуряват лъвския пай от оръжията и помощта – включително 2,5 млрд. долара само през миналата седмица. Европа трябва да води своите собствени битки, а не да се крие, както се опитва да прави Шолц, зад полите на Америка. Дори президентът на Франция, Еманюел Макрон, изостави горещата си линия за мир с Москва и доставя тежки оръжия. Макрон също осъзнава, че Европа трябва да се бори.
Като предложи ескадрила танкове „Чалънджър“ миналата седмица, Обединеното кралство даде на Европа важен тласък. „Ще струва много повече в човешки животи и много повече в пари, ако допуснем това да бъде дълга, протяжна война на настъплението“, заяви външният министър Джеймс Клевърли. „Трябва да се стремим да я приключим бързо, като краят трябва да бъде украинска победа. И това налага да засилим подкрепата си“.
Бленуваното убеждение на Путин, че сега е в битка докрай, подхранва нарастващото чувство за извънредна ситуация. Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО, заяви, че Киев трябва да разполага с всички танкове, от които се нуждае. И е време да се „затвори небето над Украйна“, за да се предотвратят още цивилни жертви.
Призивът на Расмусен напомня за споровете от миналото лято за това дали НАТО трябва да създаде зона, забранена за полети, над цяла Украйна или части от нея – предложения, които бяха отхвърлени като твърде опасни. Оттогава хиляди украинци платиха с кръв за това позорно нежелание, а жизненоважна инфраструктура и милиони домове претърпяха неизчислими щети.
Ако Европа иска да спечели битката, в която се намира, тя трябва да преразгледа тези военни варианти и да се отърси от твърде внимателните половинчати мерки и постепенността, които са съпътствали досегашния ѝ подход. Пенсионираният генерал Уесли Кларк, бивш върховен съюзен командващ на НАТО в Европа, предупреди, че кризата наближава бързо. „Трябва да дадем на Украйна оръжията, за да изхвърли Русия. Русия не отстъпва от това, което прави. Путин мобилизира все повече сили. Той планира нова офанзива“, заяви Кларк. Според него обещаните допълнителни оръжия и помощ все още са недостатъчни. „Трябва да започнем да действаме сериозно“.
Володимир Зеленски, президентът на Украйна, го изрече за трудно чуващите със страст и размах в Швейцария миналата седмица. Съюзниците трябва да действат по-бързо и по-решително, каза той, защото „трагедиите изпреварват живота и тиранията изпреварва демокрацията“.
Зеленски е прав. Нежелаещият да рискува НАТО е твърде бавен и предпазлив от самото начало. За да изпревари тиранията, Европа трябва да се бори – и да се бори, за да победи. От това зависи общото ни бъдеще.
Текстът е публикуван в „The Observer“, негов автор е Саймън Тисдал. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук.
