Ивет Лалова имаше малшанса да заеме деветото място на 200 метра на Световното първенство по лека атлетика в Лондон и да не намери място във финала на дисциплината.
Българката завърши трета в първия полуфинал с 22.96 секунди и трябваше да чака до края на третия полуфинал, за да разбере, че остава девета. 33-годишната спринтьорка беше разочарована, че не успя да се нареди сред най-добрите осем.
Как се чувстваш след приключването на участието ти на Световното първенство в Лондон?
Ако някой ми беше казал преди полуфинала, че се влиза с 22.80 сек на финал, щях да се изсмея. Трудно се бягат 200м. тук. Усещането, което имах в Пекин и Рио по самия вираж, е съвсем различно. Тази година имах някои грешки, които тук ги усещах още повече. С Дафне след края на бягането обсъждахме и тя каза: „На мен ми се размазваха всички линии“.
Не знам дали този вираж е от предишни години, тъй като стадионът е построен още 2011 г., а сега вече ги модернизират и са по-различни, или моят ден е бил такъв, но не ми бяха лесни тези 200 м. Очаквах, че със сигурност ще бягам поне 22.50 сек. Така че няма как, надявах се. До третия полуфинал бях вътре, но това е… малшанс.
Дали участието ти на 100 метра е причината да изпуснеш финала на 200 метра?
Бягането на 100 м. може и да ми е коствало някоя стотна на 200 м. Знаех за този риск, когато избрах да участвам и на 100 м. Но на мен ми трябваше този старт, защото не бях участвала на състезания близо месец. Трябваше ми малко скорост, увереност, която да придобия от това бягане.
И беше хубаво – усетих пистата и какви са условията, не бих казала, че ме е изморила. Но наистина такъв беше и планът, ако съм в невероятна форма да стартирам само на 200 м. Затова си позволихме да рискуваме и да направя още два старта на 100 м.
Как би коментирала резултата ти от 22.96 сек ? С този резултат трудно би намерила място сред най-добрите осем.
Абсолютно. Още повече, че миналата година и в Пекин с 22.50 сек момичета не намериха място във финала – затвори се на по-силни резултати. Но гледам по лидерките и когато само две бягат по 22 или три около 22.50 сек, всички останали знаехме, че е отворено за всички.
Бях сигурна, че ще намеря място във финала. Но наистина не ми се получи бягането. Готова съм, добре съм, не успях да го направя.
И аз не знам какво предстои. Със сигурност, още някой старт, който ще се изясни. За мен сезонът не е приключил с това световно първенство. Толкова време се чака, всичко е насочено към него. И сега изведнъж се изниза, сякаш между пръстите. Затова ще почина няколко дни, докато приключи, докато се прибера в София и след това ще завърша с няколко турнира.
Как се чувстваш с напредването на времето? Възрастта има ли толкова голямо значение за представянето на пистата?
Много е странно. Хем става все по-трудно, хем в някои отношения е по-лесно. И аз не мога да разбера. Залогът е все по-голям. Все повече ти пука, защото това не е само твоят труд, а трудът на всички около теб. Затова е все по-трудно. Когато си на 20, си мислиш, че всичко е пред теб и не ти пука, мислиш, че Господ ти е дал тази дарба и те очакват само медали.
А когато си вече над 30, не знаеш кога ти е за последен път и всеки път, когато си тук, благодариш на себе си и на всички, които са ти помогнали да си тук. Защото само тези около теб знаят колко е трудно.
Понякога изглежда наистина лесно и хората казват „тя може да си бяга”, но не е така. Ако спра за две седмици, започвам и аз от нулата. И всеки път започваш от нулата. И всеки път е все по-трудно да намериш мотивация, защото си даваш сметка, че не стигаш дори до тези медали. Казваш си „ок, за какво го правя”.
И тогава пък търсиш други мотивации. И намираш много повече смисъл във всичко. Много е различно, всичко се променя всяка година.
Как би оценила постигнатото девето място на 200-те метра?
Това девето място трябва или да ме откаже, или да ме мотивира. Аз избирам да ме мотивира. Както каза Джъстин Гатлин, стъпка по стъпка, състезание за състезание. Ще си покаже. Само единствено мога да кажа, че това не е последното ми състезание.
Симоне и треньорът ми ще ме успокояват, защото ме обичат. Но зная колко много ми вярваха и колко бяха сигурни, че ще намеря място в този финал. Мъчното е, че те не могат да разберат колко трудно ми беше това бягане. Това е най-мъчният момент.
В техните очи аз съм готова във всеки един момент да бягам 22 сек. Те вярват много в това нещо. И когато идвахме насам и двамата бяха много изнервени, но си казаха: „Ивет никога не ни е разочаровала и в тези моменти, в които е трябвало да бяга, го е правила”.
Затова те не се съмняваха в мен и сега ми е много мъчно, че трябва да им обясня, че всъщност днес е било трудно и ние не намерихме място в този финал.
Рая Иванова, Sportal.bg
За още интересни статии, интервюта, анализи и коментари следете страницата ни във Фейсбук Дебати.
