Според изказването на министъра на туризма Илин Димитров през 2026 г. румънските туристи в България намаляват в сравнение с предходната година. Той сподели подробности в интервю за туристическия портал stiridinturism.ro, основавайки се на данни на Националния статистически институт, които показват, че от януари до септември са регистрирани 817 000 посетители от Румъния, което води до спад от съответно 13,4% за туристите и 14,8% за нощувките.
„Интересен факт е, че предварителните данни за преминаванията на границата предоставят малко по-различен поглед. Те показват над 1,5 милиона посещения от румънци за първите девет месеца на 2026 г., които включват и еднодневните пътувания, и намаление от едва 2,5%. Това намеква, че част от туристите предпочитат кратки пътувания, които не включват задължителна нощувка“, добави Илин Димитров.
Той отбеляза, че данните от системата ЕСТИ (Единна система за туристическа информация) за октомври вече показват нарастване на броя на румънските туристи, въпреки че очаква официално потвърждение от НСИ.
„За 2027 г. основната ни цел е да запазим интереса към Черноморието и в същото време да популяризираме активно спа, културен, планински и градски туризъм. Стремим се румънските граждани да ни посещават не само през лятото, а и за уикенд почивки, празници или зимни ваканции. България предлага страхотни възможности за всеки сезон“, подчерта министърът.
Илин Димитров цитира и данни, сочещи, че през зимния сезон 2025/2026 г. в популярни ски курорти като Банско, Самоков, Смолян и Чепеларе са регистрирани над 23 000 румънски туристи. През първите девет месеца на 2026 г. в 17 общини, известни със спа туристическите си услуги, са отчетени над 9500 румънски гости.
Той поясни, че намерението е да се популяризират не само класическите морски курорти, но и исторически и културни дестинации като Велико Търново, Русе, Пловдив, Велинград, Сандански и много други, до които румънските туристи могат лесно да достигнат с автомобили. Министърът посочи и положителни тенденции във вътрешността на страната.
„В Плевен румънските туристи са нараснали с 14%, в Пловдив – с 7%, а в Хасково – с 3%. На ниво общини Благоевград отчита ръст от над 27%, а Пловдив – 11%. Тези данни са обнадеждаващи, тъй като показват интерес и към дестинации извън традиционните морски курорти. Виждаме значителен потенциал за организиране на кратки пътувания, културни маршрути и спа почивки през цялата година“, допълни той.
По време на интервюто министърът посочи Румъния като ключов туристически пазар за България.
„Затова ще продължим да увеличаваме присъствието си на туристическото изложение в Букурещ, ще реализираме конкретни дигитални кампании на румънски език, ще организираме опознавателни посещения и ще стимулираме прякото взаимодействие между туристическия сектор на двете страни“, добави той.
Според неговите думи, Шенген оказва влияние върху начина на планиране на туристическите пътувания в региона.
„Данните показват интересна тенденция. Докато регистрациите при настаняване отбелязват спад през първите девет месеца на 2026 г., броят на туристическите посещения от румънски граждани, според предварителната гранична статистика, показва значително по-малък спад. Това предполага предимно увеличаване на еднодневните пътувания“, аргументира той.
Като отговор на въпроса как България планира да задържи румънските транзитни туристи, министърът сподели, че трябва да им се предостави конкретно преживяване – маршрути, които се планират лесно, са интересни за семейството и се вписват в основното им пътуване.
„Дестинации като Велико Търново и Арбанаси, културни и кулинарни преживявания в Пловдив или спа почивки в Сандански биха могли да добавят стойност към едно по-дълго пътуване из региона. Ето защо работим за укрепване на връзките между българските общини, туристическия бизнес и румънските туроператори. Участието ни в туристически изложения в Букурещ, както и в форума „Tourism to Connect“, предоставя реални възможности за разработването на подобни предложения“, каза министърът.
Той добави, че България и Румъния вече съвместно работят по концепцията за туристически маршрути, включително в Дунавския регион.
„Можем да комбинираме исторически местности, културни забележителности, религиозни обекти, а също така винен и кулинарен туризъм. Съвместно можем да станем по-привлекателни и конкурентоспособни“, завърши той.




