Наистина ли ги е грижа за мнението на хората? По едно и също време две партии решиха да събират подписи за референдуми. Темите им са различни, но и двете идват в предизборен период, и търсят нещо радикално: установяване на „президентска република“ и „не на еврото“.
И двете идеи дойдоха през януари. Едната е на извънпарламентарната „Има такъв народ“ (ИТН) на шоумена Слави Трифонов, а другата – на парламентарната проруска и евроскептична „Възраждане“ с лидер Костадин Костадинов.
ИТН иска референдум за устройството на държавата и търси отговор на въпроса:
- „Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“
„Възраждане“ иска отлагане на приемането на еврото като национална валута в България и въпросът звучи така:
- „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“
Инициативните комитети за свикване на референдуми, начело с Трифонов и Костадинов, бяха обявени през януари, когато беше ясно, че 48-ото Народно събрание няма да може да излъчи правителство и предстоят четвърти предсрочни парламентарни избори. Както ИТН, така и „Възраждане“ са обявявали и преди намерение да се допитат до народа по посочените теми. Но навремето не го реализираха.
Общото между двете инициативи, освен съвпадението по време и предизборният период, е, че засягат въпроси, свързани с основополагащи държавни документи. Това са конституцията, според която България е „република с парламентарно управление“, и Договорът на България за присъединяване към ЕС, в който приемането на еврото за национална валута е задължение, макар и необвързано със срок. Членството на България в ЕС също е скрепено в основния закон.
Второто общо е, че дори и да се проведат референдуми, реален резултат според „волята на народа“ може и да няма. Особено в първия случай. На това мнение са конституционалисти като проф. Екатерина Михайлова и настоящият конституционен съдия проф. Янаки Стоилов. Ето защо.
Как се свиква референдум и защо „подписка“
Законът предвижда няколко начина за свикване на национален референдум. Право да поискат такъв имат президентът, Министерският съвет, поне 1/5 от народните представители (или минимум 48 души), поне 1/5 от общинските съвети в страната или инициативен комитет от граждани чрез подписка.
ИТН и „Възраждане“ залагат на последната опция. В 44-ото НС партията на Трифонов имаше достатъчно депутати – 51, за да поиска допитване до народа, но не го направи. „Възраждане“, която разполага с 25 народи представители, каза преди месеци, че ще организира консултации с останалите парламентарни партии за своя референдум срещу въвеждане на еврото. Според одобрения план то трябва да се случи през 2024 г. (ако България покрие икономическите условия за това).
Няма информация как са протекли и дали са се състояли разговори, за да се допълнят липсващите парламентарни гласове, но по темата има относителен политически консенсус в посока, обратна на вижданията на „Възраждане“. Така се стига до опцията „подписка“ и в двата случая.
Инициативните комитети за свикване на референдум трябва да съберат най-малко 200 000 подписа на граждани с избирателни права в България. Подписката трябва да съдържа 1 или повече въпроси, формулирани така, че да се отговаря с „да“ или „не“. При събрани над 200 000, но под 400 000 подписа, Народното събрание решава дали да се проведе референдум. При над 400 000 подписа, преминали през проверка за автентичност, парламентът по закон трябва да приеме решение за свикване на референдум.
Това обаче все още не е достатъчно да се проведе такъв. Конституционният съд (КС) има последната дума – в случай, че бъде сезиран, че даден въпрос противоречи на основния закон. Решението на Народното събрание може да бъде оспорено пред КС от президента, правителството, поне 48 народни представители, председателите на върховните съдилища, главния прокурор.
КС е длъжен да се произнесе преди датата, за която е насрочен референдумът. Датата се посочва с указ на държавния глава поне 3 месеца след успешна подписка и решение на парламента.
И още нещо – Народното събрание има право да редактира въпросите.
Законен ли е референдумът на Слави
Опит за свикване на референдум с тема превръщането на България от парламентарна в „президентска република“ е изобщо възможен, благодарение на промяна от 2020 г. в закона, уреждащ допитванията до народа.
Тя е прокарана без обсъждания с гласовете на тогавашните управляващи от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ – формация, която беше коалиционен партньор на Бойко Борисов, но вече не съществува. Предложението е на вторите. Преди това законът изрично забранява национални допитвания по теми, за които се изисква свикване на Велико народно събрание. Това е единственият орган, който може да променя конституцията в частта ѝ за устройството на държавата или да приеме нова конституция.
Само НС може да реши да се саморазпусне и да има избори за Велико народно събрание. Няма как референдум да задължи поне 160 от общо 240 депутати да вземат подобно решение, каза пред Свободна Европа проф. Екатерина Михайлова – конституционалист, преподавател в Нов български университет (НБУ) и бивш народен представител.
По закон един въпрос, поставен на референдум, става задължителен за изпълнение от НС само ако повече от половината гласували са отговорили с „да“, а броят на гласуваните избиратели е поне толкова голям, колкото на последния проведен парламентарен вот. При тези условия и резултатът се води „задължителен“ за изпълнение. Ако НС не направи нищо, решението на народа „влиза в действие“.
„Кое точно влиза в действие?“, каза проф. Михайлова и добави, че тук вече проблемът е колкото в поставения от ИТН въпрос, толкова и в самия закон за референдумите. Без изричен акт на НС няма как да се уреди законодателен въпрос, още по-малко такъв, уреден в конституцията – какъвто е свикването на Велико народно събрание.
По думите ѝ от инициативата на ИТН „единственото, което следва, е предизборна дъвка, но да я оставим настрана – може да последва само опит да се оказва натиск върху бъдещите депутати с аргумент „вижте народът какво иска“, каза тя.
Проф. Стоилов също каза, че въпросът на Слави Трифонов и компания – въпреки промяната в закона от 2020 г. – няма как да доведе до резултат. Една от причините е, че преди евентуална дискусия за свикване на Велико народно събрание, трябва да бъде внесен в парламента проект за промяна или за чисто нова конституция.
И сега в закона пише, че референдум може да има само по теми „от компетенцията на Народното събрание“. Това по същество значи същото, като отменения текст, макар да не е под формата на забрана, е мнението на проф. Янаки Стоилов.
Дори и въпросът на ИТН: „Подкрепяте ли произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да реши въпросите за промени във формата на държавно управление от парламентарна република в президентска република?“, да бъде поставен за национално допитване, какъвто и да е резултатът, той не променя начина, по който се свиква Велико народно събрание. А той е записан в конституцията, казаха още и проф. Стоилов, и проф. Михайлова.
„Иван, Драган и Петкан“ и голямата тайна
Тъй като референдумът, организиран от Слави Трифонов, среща недоумение сред юристи, на пресконференция партийният лидер получи въпрос кои са юристите, подготвили процедурата за свикването му. „Иван, Драган и Петкан“ бе първата реакция от Трифонов. Втората беше обратно питане към журналистите: „А защо да ви казваме?“.
Трифонов и сподвижниците му, по-късно основали партия ИТН, организираха референдум и през 2016 г. Три от общо шест въпроса бяха обявени за противоконституционни.
Има и още един казус – кой може да внесе промени или законопроект за нова конституция, което е изискване за свикване на ВНС, за разлика от провеждането на референдум? Това са президентът – днес Румен Радев (когото ИТН подкрепи за втори мандат на изборите през 2021 г.), или поне 120 от общо 240 депутати в обикновен парламент. През 2019 г. Радев обяви, че има свой проект за основен закон, но анонсира промени в частта „съдебна власт“. През 2021 г. каза, че е време въпросният проект да бъде представен, но не е и до ден днешен.
През 2020 г. и бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов в разгара на протести срещу правителството заговори за“рестарт на държавата“ с нова конституция. Беше внесен дори проект. Нищо не последва, нямаше подкрепа. В нито един от двата случая не ставаше дума за смяна на държавното устройство в посока „президентска република“.
Доц. д-р Наталия Киселова припомни в подкаст на неправителствената организация „Правосъдие за всеки“, че през лятото на 2022 г. предизборната кампания на ИТН стъпи на заявката, че партията ще работи за президентска република. Резултатът – партията остана извън 48-ото НС. „Тези хора имат прагматична цел и тя е да получат ако не 4, то поне 1 % на предстоящите парламентарни избори“, каза тя. И припомни, че в обявената подписка за референдум няма мотиви защо и как точно трябва да се промени държавното устройство, а и Велико народно събрание не може да се свика на база на референдум.
„Не на еврото“? Не точно
Заявката на „Възраждане“ за национално допитвате с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?“ все пак успешно „заобикаля“ забраната в закона да се поставят на референдум казуси, скрепени с вече рафитицилан международен договор.
Договорът на България за присъединяване към ЕС предвижда задължение страната да приеме за своя национална валута еврото. Но в документа няма срок кога това трябва да стане. Има само заложени икономически изисквания, на които държавата трябва да отговаря.
България кандидатства за Еврозоната (общността от държави, използващи общата европейска валута) и през 2020 г. се присъедини към финансовия механизъм ERM2 – или т.нар. чакалня за Еврозоната. Одобреният от правителството план е реално въвеждане на еврото да се случи през 2024 г.
Така от „Възраждане“ на практика не отричат еврото, а заявката, че „спасяват българския лев“ е с временен характер – всъщност се иска само отлагане на датата за въвеждането му.
Три референдума. И нито един легитимен
В най-новата история на България досега са проведени три референдума. И трите пъти избирателната активност е ниска и резултатът от допитването не е задължителен за изпълнение.
Първият е от 2013 г. и е посветен на рестарт на строежа на АЕЦ „Белене“ – неосъщественият и спорен проект за втора ядрена централа с руски реактори, технология и изпълнител. Идеята за нея е от времето на социализма. Двигатели на допитването са партиите БСП и ВМРО. Събират достатъчно подписи за провеждането му, но избирателната активност е твърде ниска, за да бъде то с легитимен резултат. Все пак мнозинството от гласувалите отговарят с „да“ на въпроса „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала“.
Вторият референдум е през 2013 г. Инициатор е президентът (2012-2017) Росен Плевнелиев, а въпросът е „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“. Активността отново е ниска, но отговорите „да“ са 69,5%. Парламентът записва в Изборния кодекс бъдещо въвеждане на електронно дистанционно гласуване, което така и не се реализира. А 48-ият парламент го отмени, докато възкресяваше хартиената бюлетина и превръщаше машините за гласуване в принтери за още хартиени бюлетини.
Третият и последен по време референдум бе организиран от Слави Трифонов през 2016 г. Той още не беше политик и партията му „Има такъв народ“ я нямаше. Въпросите по план бяха 6, но 2 се оказаха противоконституционни – за намаляване на броя на народните представители от 240 на 120 и за въвеждане на пряк избор на полицейски началници. И двата казуса са от компетентността на Велико народно събрание, което да промени конституцията. Тогава имаше изрична забрана в закона за провеждане на референдум по такива въпроси.
Останаха 3 питания – за въвеждане на мажоритарна избирателна система, за задължително гласуване на избори и референдуми и за намаляване на държавната субсидия за политическите партии до 1 лв. на глас, получен на последния парламентарен вот (сега е 8 лв., а сумата се записва всяка година в Закона за държавния бюджет). Това е допитването, което беше на ръба да достигне нуждата избирателна активност, за да станат резултатите от него задължителни. Не стигнаха едва 12 000 гласа. И по трите въпроса мнозинството избиратели се произнесе положително, но Народното събрание беше длъжно да се съобрази с този вот.
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
