Когато украинският президент Володимир Зеленски пътува до Западна Европа миналата седмица, за да събере подкрепа в борбата на страната му срещу Русия, той посети Париж в последния момент.
Отношението на Макрон към военните действия в Украйна често се оказва неразгадаемо за съюзниците, които се чудят защо Франция продължава диалога с руския президент Владимир Путин и рекламира необходимостта от „гаранции за сигурност“ за Москва.
Докато германският канцлер Олаф Шолц претърпя жестоки критики заради бавния ход на решението си да изпрати танкове Leopard 2 в Украйна, приносът на Париж към общите военни усилия е значително по-малък, отколкото този на Берлин. Дори като се вземе предвид скорошното обещание на Макрон да достави гаубици „Цезар“ и система за противовъздушна отбрана MAMBA, общите усилия за подкрепа на Украйна от страна на Франция вероятно ще останат доста малки в сравнение с другите европейски страни. През ноември Полша обеща повече от 3 милиарда евро помощ. Обединеното кралство е предложило над 7 милиарда евро. Франция предложи само 1,4 милиарда евро, което поставя страната доста под западните съюзници по отношение на процент от БВП.
Когато Зеленски напусна Украйна, за да посети западните лидери миналата седмица, Париж не отправи официална покана и срещата с Макрон почти не се състоя. Първоначално френският президент планираше да прекара вечерта в театъра със съпругата си. Едва когато излязоха кадри от тържественото обръщение на Зеленски в Уестминстър Хол в Лондон, те се сетиха да отправят покана и уредиха посещението на Зеленски в Париж късно вечерта, твърди служител на Елисейския дворец.
На въпроса защо Франция понякога следва различен път по отношение на Украйна в сравнение с други западни съюзници, френски служители защитават Макрон. В интервю за POLITICO бившият френски президент Франсоа Оланд каза, че преди инвазията е имало смисъл да се говори с Путин. Френски дипломат добави: „Макрон реши да опита с дипломация – не мисля, че можем да го виним за това.“
Що се отнася до хладния принос на Франция във военните усилия, официални лица твърдят, че като водеща военна сила в континентална Европа Париж има други отговорности за сигурността. А именно – защитата на южния фланг на Европа и трябва да запази известен капацитет. Изпращането на френските танкове Leclerc няма смисъл, защото вече не се произвеждат и не могат лесно да бъдат заменени.
За Франсоа Хейсбург, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, зигзагообразният подход на Макрон към военните усилия в Украйна представлява пропусната възможност по отношение на по-голямата амбиция на Макрон да се позиционира като европейски лидер, като бившия президент Франсоа Митеран, бившия министър-председател Мишел Рокар или бившия германски канцлер Хелмут Кол.
„2022 г. беше година на пропуснати шансове“, каза Хейсбург. Макрон „прекара 15 дни в обиколки и казваше на всички, че Русия се нуждае от гаранции за сигурност, сякаш тя не е достатъчно пораснала, за да ги поиска сама“. Той „все още може да навакса изгубеното време, но за това трябва да бъде изключително ясен по отношение на Украйна и оттам да възстанови доверието сред централноевропейските държави“.
„Отвореният път“ на Франция
Иронията е, че в геополитически план Париж рядко е имал по-добър шанс да поведе Европа.
Великобритания напусна Европейския съюз, премахвайки основния либерален противовес на френския етатизъм. Германецът Олаф Шолц беше обвързан от коалиционна политика и неуспешния залог на Берлин върху руската енергетика. Франция, напротив, се радваше на стабилно правителство и относителна енергийна независимост, благодарение на ядрената енергия. Що се отнася до позицията на Париж в Европа, „пътят беше отворен“, каза Хейсбург.
В някои отношения Макрон се възползва от тази възможност. Париж беше най-гласният застъпник за стабилен отговор на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията на президента на САЩ Джо Байдън – огромен пакет от субсидии за зелен бизнес. Когато пътува до Вашингтон през ноември, френският президент приличаше на европейски лидер, който отправя оплаквания към търговски съперник – и носи резултати за целия ЕС.
И все пак опитите на Франция за икономическо лидерство в рамките на ЕС не се превърнаха в гарант за сигурността на Европа. „Все още никой не е заменил Ангела Меркел на масата на Съвета“, възрази един източноевропейски дипломат, запитан кой в момента „ръководи“ ЕС.
Докато войната в Украйна наближава първата си годишнина, Макрон се насочи към много по-категорична подкрепа за Киев. В новогодишното си обръщение към французите той обеща на украинците, че ще им „помагат до победата“ – правейки риторичен преход от „Русия не може да спечели войната“. Той остави отворена врата за обучение на украински пилоти на изтребители и допринесе за доставките на системата за противоракетна отбрана MAMBA.
И все пак, Франция остава една от най-скептичните страни в ЕС, когато става въпрос за приемането на Украйна в блока.
Макрон все още има три години до края на мандата си, достатъчно време, за да удвои новооткрития си интерес към украинската „победа“. Но с мащабните протести срещу планираните пенсионни реформи, които преследват неговото президентство, златната възможност все повече избледнява.
Текстът е публикуван в „Политико“, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
