Източният фланг на НАТО намери своя глас – но посещението на Джо Байдън напомня, че западните столици все още имат тежест.
След като Русия бомбардира Украйна, източните членове на военния алианс получиха похвали за прозорливите си предупреждения (без да споменаваме няколко извинения). Те спечелиха уважение за това, че бързо изпразниха оръжейните си запаси за Киев и увеличиха разходите за отбрана до нови висоти. Сега те водят разговора за това как да се справим с Русия.
Накратко, източните страни изведнъж се оказаха в полезрението на традиционните западни сили – и се опитват да ги раздвижат.
„Очертаваме червената линия, след това губим време, след това пресичаме тази червена линия“, заяви през уикенда президентът на Литва Гитанас Науседа на Мюнхенската конференция по сигурността, описвайки вече познатия цикъл на дебати между партньорите на Украйна, тъй като източните столици притискат другите да действат по-бързо.
Внезапната значимост на региона ще се прояви с пълна сила, когато президентът на САЩ Джо Байдън пътува до Полша тази седмица, където ще се срещне с лидерите на т.нар. букурещка деветка – България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Изборът е както символичен, така и практичен. Вашингтон желае да покаже на източните си партньори, че иска техния принос – и да напомни на Владимир Путин за последствията, ако лидерът на Кремъл разпространи войната си на територията на НАТО.
И все пак, когато става въпрос за най-спорните решения на съюзниците, като например какви оръжия къде да бъдат разположени, източните лидери в крайна сметка все още трябва да се подчиняват на лидери като Байдън – и на неговите колеги от западните сили като Германия. В края на краищата те са тези, които държат най-големите количества модерни танкове, изтребители и ракети с далечен обсег.
„Моята работа“, заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки в Мюнхен, е „да движа махалото на въображението на моите партньори в Западна Европа“.
„Значението на нашия регион нарасна“, добави в интервю чешкият външен министър Ян Липавски. Но западните държави все още са „много по-силни“ на икономическия и военния фронт, добави той. „Те все още са гръбнакът.“
Те слушат… сега
Когато латвийският министър на отбраната Инара Мурниеце влиза в политиката преди повече от десетилетие, тя си спомня скептицизма, който посрещаше нея и съмишлениците ѝ, когато обсъждаха Русия на световната сцена.
„Те не ни разбираха“, каза тя в интервю по-рано този месец. Хората виждаха в региона „ескалация на картината“, добави тя.
На 24 февруари 2022 г. нещата се променят. Изображенията на Русия, която вкарва танкове и войски в Украйна, шокираха много хора от Запада – и започнаха да променят мнението си. Руските зверства, които се случиха скоро след това в места като Буча и Ирпен, бяха „друга повратна точка“, казва Мурниеце .
Сега източният фланг играе ключова роля в определянето на разказа на алианса – и разбирането му за Русия.
„Нашият глас вече е по-силен и се чува“, каза румънският външен министър Богдан Ауреску.
Букурещката деветка – неформален формат, който събира региона за диалог със САЩ и понякога с други партньори – е едно от средствата, които регионалните правителства използват, за да покажат своите интереси.
„Тя се превърна в авторитетен глас по отношение на оценката на ситуацията в областта на сигурността, по отношение на оценката на нуждите“, каза Ауреску в интервю в Мюнхен. НАТО се вслушва в групата по една проста причина, отбеляза той: „Заплахите за сигурността идват от тази част на нашето съседство“.
Смяна на властта… бавно
Макар че източният фланг подтикна западните си партньори да изпратят в Украйна някога немислими оръжия, балансът на силите не се е преобърнал напълно. Надали.
Представителите на Вашингтон запазват най-голямо влияние в западния алианс. Зад тях водеща роля имат няколко западноевропейски столици.
„Без германците нещата не помръдват – без американците нещата със сигурност не помръдват“, каза един високопоставен западноевропейски дипломат, който говори при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да говори публично.
И на този етап от войната, когато Украйна настоява за дарения на най-модерните оръжия – изтребители, модерни танкове, ракетни системи с по-дълъг обсег – в центъра на вниманието са най-големите икономики и население на алианса.
„Много ми е лесно да кажа: „Разбира се, дайте изтребители“ – аз ги нямам“, заяви пред репортери по-рано този месец естонският министър-председател Кая Калас.
„Така че зависи от тези държави да кажат кои имат“, каза тя. „Ако имах, щях да дам – но нямам“.
И дори някои източни държави, които имат самолети, не искат да вземат решения без западните си колеги.
Запитан дали страната му би доставила на Киев изтребители F-16, Моравецки призна в Мюнхен: „Ние нямаме много от тях“. Той обаче каза, че Полша би могла да предложи по-стари изтребители – ако съюзниците успеят да съберат коалиция.
Друго предизвикателство за привържениците на силен източен глас в рамките на НАТО е, че самият източен фланг е разнообразен.
Приоритетите се различават дори сред сходно мислещите държави в зависимост от географското им положение. И, по-специално, има някои приятелски настроени към Русия странични наблюдатели.
Унгария например не предоставя никаква оръжейна помощ на Украйна и продължава да поддържа отношения с Кремъл. Всъщност Будапеща е станала толкова изолирана в западните политически кръгове, че нито един унгарски правителствен служител не присъства на Мюнхенската конференция по сигурността.
„Мисля, че най-големият проблем в Унгария е лидерската реторика, която понякога наистина преминава червената линия“, каза Липавски от Чешката република, който предпазливо добави, че Будапеща изпълнява задълженията си към НАТО, като участва в усилията на алианса за отбрана.
Само засега?
Съществуват и въпроси за това дали моментът, в който Изтокът е в светлината на прожекторите, е постоянен или е продукт на момента. В края на краищата Китай, а не Русия, може да завладее вниманието на Запада в бъдеще.
„Очевидно е, че гласът им става все по-силен, но това е и следствие от геополитическата ситуация, в която се намираме“, каза висш западноевропейски дипломат. „Не съм сигурен дали това е устойчиво в дългосрочен план“.
Втори високопоставен западноевропейски дипломат, който също говори при условие за анонимност, за да обсъди чувствителната вътрешна динамика на алианса, заяви, че страните от източния фланг понякога възприемат твърд тон „поради страха от обръщането към Китай“.
Запитана дали войната е променила баланса на влияние в рамките на алианса, френският външен министър Катрин Колон заяви: „И да, и не.“
„Трябва да защитаваме териториите си, това е толкова просто“, каза тя пред POLITICO в Мюнхен. „За да го направим, трябваше да подсилим източния фланг – Русия е в тази част на континента“.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също повтори, че западните членове на алианса играят роля в защитата на източния фланг.
Запитан дали центърът на тежестта на НАТО се измества на изток, той заяви на дискусия в Мюнхен, че „това, което се е изместило на изток, е присъствието на НАТО“.
Но, добави той, „разбира се, много от тези войски идват от западната част на алианса – така че това показва как НАТО е заедно и как се подкрепяме взаимно“.
И в Западна Европа има усещане, че в момента изтокът наистина заслужава внимание.
„Може би не разполагат с цялата мощ“, каза вторият високопоставен западноевропейски дипломат. „Но те заслужават солидарност“.
Текстът е публикуван в „Politico“, негов автор е Лили Байер. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук.
