Няколко дни преди гала вечерята P28 на POLITICO – бляскаво събитие в социалния календар на Брюксел, разкриващо класацията за най-влиятелните хора в Европа, гръцката депутатка Ева Каили искаше да се увери, че ще седне на височайшата маса.
В поредица от имейли, нейният офис в Европейския парламент лобира за място сред първите, въпреки че все още не се знаеше кой точно ще присъства. В крайна сметка Каили се озова на маса до еврокомисаря по работните места Николас Шмит, точно зад председателя на парламента Роберта Мецола и влиятелния еврокомисар по индустрията Тиери Бретон.
По всичко личи, че Каили, една от най-бляскавите фигури на политическата сцена в Брюксел, вицепрезидент на парламента и знаменитост в родната си Гърция, се наслаждава на вечерта, която включваше видео обръщение на украинския президент Володимир Зеленски и завоалираните признания на Мецола и Бретон за желанието им да станат председатели на Европейската комисия.
Подходът на Каили към плана за сядане, търсещ близост до властта, беше в съответствие на подхода, който те бе възприела през две десетилетия в политиката – от студентка в Солун – до втория ѝ мандат в Европейския парламент. Тя имаше всички основания да смята, че скоро ще седне на първия ред.
Два дни по-късно тя се оказа в затвора.
В спецоперация, Каили беше арестувана от белгийската полиция като част от разследване за получаване на за пари срещу влияние. Сред четиримата души, арестувани в началото на декември са бившия италиански депутат социалист Пиер Антонио Панцери и партньора на Каили, италиански парламентарен асистент на име Франческо Джорджи. Всички те са обвинени в приемане на незаконни плащания от Катар и Мароко в замяна на политически услуги. Каили бе най-известният, най-високопоставеният и политически най-амбициозният сред тях.
Огромно количество информация се появи в публичното пространство след тези бурни дни, включително твърденията на Панцери, отпечатани в белгийския вестник Le Soir, че е платил на Кайли 250 000 евро, за да подкрепи предизборната ѝ кампания през 2019 г.
Но точната роля на Каили в скандала не е добре дефинирана
За разлика от Панцери тя все още не е признала нищо и остава в затвора повече от два месеца след ареста й. Съдебните власти отказват да я пуснат условно, заради убеждението, че има риск от бягство или подмяна на доказателства.
Адвокатите на Каили я описват като невинна жертва на другите заподозрени по делото. Според тях Панцери и Джорджи са използвали нейния ранг и статус, за да прокарват своите интереси без нейно знание.
И все пак в заповедта за арест на Каили се посочва, че тя е била ключов член на заговора и е знаела, че в дома й се съхраняват незаконно придобити пари. Опитала се е да предупреди съучастниците си след ареста на Джорджи и е контактувала с катарския министър на труда Али бин Самих Ал Мари, сочен като ключова фигура по делото.
POLITICO се порови дълбоко в нейното минало – от скромното ѝ начало в Солун, вторият по големина град в Гърция, до националната политика в Атина, след това в Брюксел и съдбовните седмици, довели до нейния арест. Появява портретът на една магнетична личност, която се бори безмилостно за все по-високи позиции, безразлична е към идеология или лоялност към партията и се интересува единствено от крайния резултат.
Наред с други ексклузивни подробности, докладът на POLITICO показва как Кайли лобира и получава академични степени в Гърция, без да предостави необходимата за това курсова работа. Как политическите и бизнес интереси на нея и сестра ѝ Манталена в Брюксел често се припокриват. И как тя лобира, лично и силно в полза на Катар през седмиците, водещи до нейния арест.
За жителите на Солун, които наблюдават нейния случай, история ѝ напомня за гръцка трагедия, в която брилянтен главен герой, подтикнат от високомерие извършва безразсъдни и арогантни действия, но накрая е низвергнат от съдбата или Немезида, богинята на отмъщението.
За изгряването на звездата на Каили в политиката, връзката със сестра ѝ Манталена, лобирането за Катар и пътят на парите – четете утре на ДЕБАТИ.БГ във втората част от доклада на POLITICO.
Текстът е публикуван в POLITICO , преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални анализи – четете тук
