Грузинците се пребориха: правителството се отказва от руския законопроект

Правителството на Грузия е „решило безусловно да оттегли“ спорния законопроект, който предизвика масови протести в страната в последните дни, се казва в изявление, публикувано днес. Противниците на законопроекта за „чуждестранните агенти“ бяха категорични, че това е руски закон и излязоха на огромни протести в защита на европейския път на страната си. 

Правителството направи обратен завой, след като хиляди грузинци излязоха по улиците на столицата на страната Тбилиси за два дни на протести, развявайки знамена на ЕС и изправяйки се срещу полицията за борба с безредиците, въоръжена с водни оръдия и сълзотворен газ. Спорното законодателство изискваше всички организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти.

Въпреки това лидерите на опозицията заявиха, че протестите ще бъдат подновени тази вечер в 19:00 ч. Гига Лемонджава, представител на партия „Дроа“, заяви, че те настояват правителството официално да денонсира законопроекта и да освободи всички задържани по време на протестите.

Правителствени служители заявиха, че предложенията са необходими за изкореняване на „чуждото влияние“ и „шпионите“ от политическата сцена на Грузия, като заявиха, че грузинците имат право да знаят кой финансира работещите там неправителствени организации.

Опозицията заяви, че това е местен вариант на руски закон, който президентът Владимир Путин използва за потушаване на инакомислието вече повече от десетилетие.

„Това беше руски закон, който трябваше да бъде оттеглен и не биваше да минава през парламента при никакви условия“, каза Ника Оболадзе, 32-годишен жител на Тбилиси, пише „Ройтерс“.

„Тези, които предложиха закона, са отговорни за цялата тази бъркотия. Защото 90% от грузинците подкрепят европейската интеграция и нищо не трябва да спира това“, добави той.

Във вторник парламентът даде първоначално одобрение на проектозакона, но след това десетки хиляди протестиращи се събраха пред парламента. Властите съобщиха, че десетки са били задържани.

В сряда полицията използва сълзотворен газ, водни оръдия и зашеметяващи гранати, за да разпръсне втора нощ на протести.

Законопроектът задълбочи разрива между „Грузинска мечта“, която има парламентарно мнозинство, и президента Саломе Зурабишвили, проевропейски настроена жена, която се отдалечи от партията, след като беше избрана с нейната подкрепа през 2018 г.

Грузинската опозиция отдавна критикува „Грузинска мечта“ за това, което смята за прекомерна близост с Москва. Антируските настроения в Грузия са силни заради подкрепата на Москва за сепаратистите в два отцепнически региона, което доведе до кратка война между двете страни през 2008 г.

Законопроектът разгневи поддръжниците на грузинското членство в ЕС, след като официални лица в Брюксел осъдиха проектозакона и заявиха, че той ще усложни пътя на Тбилиси към присъединяването към блока.

Проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството от грузинците подкрепят присъединяването към Европейския съюз и НАТО. Всички големи партии, включително „Грузинска мечта“, подкрепят идеята.

Миналата година Брюксел отказа да предостави на Грузия статут на кандидат за членство в ЕС заедно с Молдова и Украйна, като се позова на забавени политически и съдебни реформи.

Грузинският закон беше широко разглеждан като вдъхновен от режима на Владимир Путин в Москва. През 2012 г. руският президент подписа закон за затягане на контрола върху групите за защита на гражданските права, финансирани от чужбина, което се разглеждаше като опит за разправа с инакомислещите. През юни миналата година руският парламент одобри друг законопроект, с който се налагат драконовски ограничения за лица и организации, „намиращи се под чуждо влияние“.

Оттеглянето на законопроекта е удар за Путин, който отдавна разглежда Грузия, бивша съветска държава, като част от сферата на влияние на Русия, пише изданието „Politico“.

Президентът на Грузия Саломе Зурабишвили, която беше на официално посещение в САЩ, когато избухнаха протестите във вторник, нарече проектозакона „нещо, продиктувано от Москва“ във видеообръщение. Тя посочи още, че би наложила вето, ако проектозакона се приеме.

На кадри и снимки от протестите във вторник и сряда в Грузия се чува как гражданите скандират: „Долу руския закон!“.

В публикация в Twitter делегацията на ЕС в Грузия приветства съобщението, като добави: „Насърчаваме всички политически лидери в Грузия да възобновят реформите, насочени към ЕС, по приобщаващ и конструктивен начин и в съответствие с 12-те приоритета на Грузия за постигане на статут на страна кандидатка“.

В четвъртък Русия изрази своята „загриженост“ за ситуацията в Грузия. „Разбира се, за нас е важно да има спокойствие в периметъра на нашата граница“, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, според държавната медия „Риа Новости“.

Грузия подаде молба за членство в ЕС през март миналата година, но не получи статут на кандидат за членство и първо ще трябва да осъществи няколко реформи – включително да засили независимостта на съдебната си система.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел се изказа критично за грузинския законопроект, който нарече „много лошо развитие за Грузия и нейния народ“ и го определи като „несъвместим с ценностите и стандартите на ЕС“. В свое изявление Борел заяви, че ако законопроектът бъде приет, това „може да има сериозни последици за нашите отношения“.

Сцените на хиляди грузинци по улиците в два последователни дни на протести тази седмица, развяващи знамена на ЕС, докато се сблъскват с полицията за борба с безредиците, напомниха на украинската революция Евромайдан, която започна през 2013 г. в отговор на решението на тогавашния президент Виктор Янукович да прекрати преговорите за споразумение за асоцииране с ЕС в полза на по-тесни връзки с Русия.

Тези демонстрации прераснаха в насилие в края на ноември 2013 г., когато полицията за борба с безредиците нападна мирни протестиращи на площад „Независимост“ в Киев; след това през февруари 2014 г. снайперисти откриха огън и убиха десетки украинци. В резултат на това Янукович беше принуден да напусне страната, а Путин изпрати войски в Крим.

Още международни новини – четете тук.