Раждаме повече от европейците. Това показват цифрите от най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Тоталният коефициент на плодовитост в Евросъюза през миналата година възлизал на 1,53 живородени деца на жена. В България е 1,58. Въпреки това не можем да се зарадваме. Населението ни се топи. Топим се главно заради здравната ни система и това ни отрежда първото място в ЕС по смъртност.
На територията на Европейския съюз през 2021 г. са били родени 4,09 милиона бебета. Това е представлявало леко увеличение в сравнение с 2020 г., когато новородените бяха 4,07 милиона. Като цяло обаче се отчита
тенденция към намаляване на броя на родените в ЕС деца,
която води началото си от 2008 г., когато са били родени 4,68 милиона бебета.
Коефициентът на плодовитост в ЕС през 2021 г. е бил малко по-нисък от пика си, наблюдаван през 2016 г. (1,57 живородени деца на жена), но се е увеличил в сравнение с достигнатия през 2001 г. минимум (1,43 живородени деца на жена). Най-висок общ коефициент на плодовитост в ЕС, откакто има сравними налични данни през 2001 г., е регистриран през 2008 г., 2010 г. и 2016 г., като през всяка от тях е достигал 1,57 живородени деца на жена.
В България коефициентът на плодовитост
през 2021 г. е достигнал 1,58 живородени бебета на жена, наддавайки спрямо 1,56 бебета през 2020 г., и възстановявайки нивото си в сравнение с предпандемичната 2019 година. По-висока стойност родният коефициент на плодовитост е отчел последно през 2009 г., когато е средно са били живородени 1,66 бебета на жена, максимум от 1992 г.
През 2001 г. средният брой живородени деца на българка във фертилна възраст е бил 1,21 живородени бебета.
За сравнение, откакто има налични сравними данни през 1960 г., коефициент на плодовитост
в България е бил на максимум от 2,31 живородени деца на жена
през 1960 г. Десетилетие по-късно спада до 2,17 живородени деца, а към 1980 г. – до 2,05 живородени деца, за да достигне 1,82 живородени в разгара на демократичните промени – през 1990 година.
Франция е регистрирала най-висок коефициент на плодовитост в ЕС (1,84 живородени деца на жена), следвана от Чехия (1,83 живородени деца), Румъния (1,81 живородени деца) и Ирландия (1,78 живородени деца).
Противно на тях, най-ниски нива на коефициент на плодовитост са наблюдавани в Малта (1,13 живородени деца на жена), Испания (1,19 живородени деца) и Италия (1,25 живородени деца).
С 1787 смъртни случая на 100 000 жители България е с най-високата смъртност в Европейския съюз през 2020 година, съобщава Евростат. Причината е ясна от години – царящият хаос в здравната ни система, която коста живота на хиляди българи.
След България се нареждат Румъния (1622), Унгария (1513), Литва (1482) и Латвия (1445).
В противоположния край на скалата,
с най-ниската смъртност в страните от ЕС,
е регистрирана Франция (863 смъртни случая на 100 000 жители) и Ирландия (892), изпреварвайки Люксембург (905), Финландия (917) и Испания (919).
През 2020 година, освен пандемията от COVID-19, основната причина за смърт във всички държави от ЕС са били болестите на кръвоносната система, с изключение на Дания, Ирландия, Франция и Нидерландия, където основната причина е била ракът, посочва Евростат.
Тези две групи заболявания остават водещите причини за смърт. Общо 1,7 млн. души са починали от болести на кръвоносната система, а почти 1,2 млн. са починали от рак.
Сред членовете на Европейския съюз най-голям дял на смъртните случаи,
дължащи се на болести на органите на кръвоносната система,
има в България (61%). Най-малък във Франция (20%), докато най-голям дял на смъртните случаи, дължащи се на рак, се наблюдава в Ирландия (29%), а най-малък в България (15%).
Болестите на кръвоносната система и раковите заболявания заедно представляват 55% от причините за смърт в ЕС, като варират от 42% в Белгия до 76% в България.
Още новини от деня – четете тук
